През отворения прозорец до ушите му достигнаха радостни възгласи от футболния мач. Той въздъхна и благоговейно взе в ръце писания на ръка речник на Бабкот. За пръв път виждаше речник, да не говорим пък за английско-японски или японско-английски. Докторът бе съставил списък на думи и изрази, събрани от него самия, от търговци и свещеници, както католици, така и протестанти, а също и преведени от холандско-японски източници. Засега книжката беше малка. Но ежедневно набъбваше и обстоятелството очароваше японеца.
Според легендите преди около два века един йезуит на име Цуку-сан съставил нещо като португалско-японски речник. Преди това не съществувал никакъв друг. След време се появили няколко холандско-японски, но били ревностно пазени.
— Няма нужда да го заключваш, Накама — бе му казал Бабкот вчера за негово изумление, — британците постъпват другояче. Разпространявай знанията, нека всеки да научи; колкото по-образовани са хората, толкова по-добре за страната. — Лекарят се бе усмихнал. — Естествено не всички са съгласни с мен. Във всеки случай следващата седмица с помощта на печатарската ни машина ще…
— Печатарска машина, моля?
Бабкот му бе обяснил:
— Скоро ще започнем да печатаме и ако ти ми обещаеш, че ще напишеш историята на Чошу, аз ти обещавам да ти подаря екземпляр от моя речник.
Преди седмица и нещо Хирага бе показал на Акимото брой на „Йокохама Гардиън“.
— Това са последните новини от цял свят. Те изготвят нов всеки ден в колкото екземпляра си поискат — хиляди, ако се налага…
— Невъзможно! — бе възкликнал Акимото тогава. — И най-добрите ни дървени щеги не м…
— Виждал съм как ги правят! Машини вършат работата, Акимото! Те ми показаха машините си! Нареждат всички думи в един ред. Четат от ляво на дясно, обратно на нас — не от дясно на ляво надолу колонките с йероглифи, колонка след колонка. Невероятно. Видях как човекът на машината прави думи от отделни знаци, наречени латински букви. Казват, че всички думи на различните езици се състоят от двадесет и шест такива знака и се изписват чрез тях…
— Невъзможно.
— Слушай! Всяка буква, тоест всеки знак, обозначава един и същ звук, така че различните хора могат да разчитат отделните букви в думите. За да правят този „вестник“, печатарите използват съчетания от железни парченца, върху които са изрязани знаците… извинявай, не са железни, а от някакъв вид желязо — викат му олово или нещо подобно. Човекът нарежда буквите в една кутия, намазва ги по някакъв начин с мастило, хартията минава върху тази кутия и ето ти току-що отпечатана страница с нещо, което бях написал малко преди това. Тайра го разчете съвсем точно! Истинско чудо.
— Ийе, ами как да го правим на нашия език — всяка дума се изписва със специален йероглиф и се изговаря по пет до седем различни начина, а и пишем другояче, пък и…
— Доктор Гигант слуша, докато казвам японска дума, записва я с техните латински букви, а после Тайра я произнася, като просто ги чете!
На Хирага му се наложи още дълго да обяснява на Акимото.
— Ийе — въздъхна изтощен, — толкова нови неща, нови мисли, на мен самия ми е трудно да разбера, камо ли да обяснявам. Голям глупак излезе Ори, дето не искаше да се учи.
— За нас е добре, че е мъртъв, погребан и забравен от гай-джин. Дни наред си мислех, че сме загубени.
— И аз.
Хирага откри английската дума, която търсеше — „репарации“. Японският превод гласеше: „Пари, които се изплащат за установено престъпление.“ Това го обърка. Бакуфу не бяха извършили престъпление. Двамата сацумци Ори и Шорин чисто и просто убиха един гай-джин, но бяха вече мъртви — двама за смъртта на един гай-джин бе повече от справедливо. „Защо ще изискват ре-па-ра-ции“ — изрече той гласно и колкото се може по-близко до английското звучене.
Стана от бюрото, та да му отпочинат коленете, трудно му беше да седи като гай-джин по цял ден; отиде на прозореца. Носеше западни дрехи, но меки таби на краката — английските ботуши му се струваха все още твърде неудобни. Денят бе хубав, корабите стояха на котва, рибарските лодки и разни други плавателни съдове кръстосваха залива на длъж и шир. Фрегатата го зовеше. Възбудата му нарасна. Скоро щяха да се спуснат в недрата й, да видят грамадните парни машини, за които му бе разправял Тайра. Зърна някаква снимка, изрязана от списание и окачена на стената — на грамадния кораб — огромен железен параход, построен в столицата Лондон, най-големия досега, двадесет пъти по-голям от фрегатата в залива. Прекалено бе огромен, за да си го представи — дори и „снимка“ не можеше да си представи — това беше нещо тайнствено, едва ли не някаква магия. Потръпна и забеляза, че вратата към коридора е открехната, а отсреща се намираше кабинетът на Сър Уилям. Доколкото знаеше, в Легацията нямаше жива душа, всички бяха отишли на футболния мач и нямаше да се върнат по-рано от привечер.