Выбрать главу

— Мини към същността. Към тайната.

— О, толкова съжалявам, същината е в това, че по някакъв начин, направо невероятен, лихварите и банкерите гай-джин — а при тях тези две професии са много почетни са намерили способ да финансират цялото производство, машиностроенето, корабостроенето, оръдията, строителството, войската, абсолютно всичко, при това с печалба, и то без да използват злато. Не е възможно да съществува такова количество истинско злато в целия свят. Някак си дават огромни заеми срещу обещание за злато, или привидно злато и единствено това ги прави силни. На всичкото отгоре очевидно не им се налага да понижават стойността на парите, както правят даймио.

— Привидно злато? За какво ми говориш? Бъди по-ясен!

Доста възбуден, шоя избърса капчица пот от устната си; сакето му развързваше езика, но най-вече надеждата, че този хлапак ще им помогне да решат загадката.

— Прости ми, ако ти говоря объркано, но проблемът е там, че ние знаем какво правят те, но не знаем как го постигат. Може пък Тайра, този извор на сведения, от които ти толкова хитро черпиш познания, ще съумее да ни обясни тайната, секрета, а ти ще го споделиш с нас и тогава Нипон ще стане силна като Англия. Когато постигнете целите на соно-джой, ние ще се обединим с останалите лихвари, за да финансираме всички кораби и въоръжения, от които Нипон се нуждае.

Той предпазливо доразви своята тема, сладкодумно отговори на въпросите, направлявайки Хирага, помагайки му, ласкаейки го. Благоразумно го наливаше с ракия и знания, впечатлен от неговата интелигентност, часове наред впримчваше въображението му и така — до залез-слънце.

— Парите, значи? Да ти призная, шоя… — колебливо започна Хирага, натежал от пиенето, главата му се пръскаше от множеството нови и обезпокояващи идеи, които бяха с разрез с повечето му вкоренени убеждения — да ти призная, парите никога не са ме интересували. Никога не съм разбирал много-много от тях — само от липсата им. Оригна се и едва не се задави. — Предполагам, че ще успея, да, Тайра ще ми разкаже. — Опита се да стане, но не можа.

— Да ти предложа първо баня, а, а после ще повикам масажистка? — Шоя с лекота го убеди, извика един прислужник на помощ и предаде Хирага в силни, но грижливи ръце и скоро самураят захърка й потъна в забрава.

— Браво, Ичи-чан — прошепна съпругата му, когато останаха насаме, и го озари с усмивка. — Превъзходно се държа, нали?

Той също й отвърна с усмивка и също тихичко рече:

— Момчето е опасно, винаги ще си остане такова, но започнахме, това е важното.

Тя кимна, доволна, че е послушал съвета й да извика Хирага този следобед, да се въоръжи и да не се бои да го сплаши. И двамата осъзнаваха опасността, „но пък — напомни си тя, докато сърцето й все още тупкаше при спомена за натиска и съпротивата между събеседниците — боговете ни пратиха тази прекрасна възможност и печалбата си заслужава риска. Ийе — изкикоти се жената, — ако успеем, ще се сдобием с положението на самураи, потомците ни ще бъдат самураи, а моят Ичи ще стане повелител на Гиокояма“. — Много мъдро от твоя страна да не споменеш, че бегълците са трима, а не двама, и да не разкриваш всичко, което знаем.

— Много е важно да си оставиш нещо за резерва. Така ще го държа под контрол и по-нататък.

Жената майчински потупа мъжа си по рамото, пак му повтори колко умно се е държал, без да му припомня, че и това е било нейно предложение. Мислите й се отклониха към двамата шиши, тръгнали за Йедо и поели огромния риск да бъдат заловени или издадени. А най-учудващото беше защо тази девойка Сумомо, бъдещата съпруга на Хирага, се бе присъединила към прислугата на Койко, най-прочутата куртизанка на Йедо, в момента любимка на господаря Йоши. Голяма загадка наистина.

Споходи я чудновата мисъл.

— Ичи-чан — поде тя отдалеко, — ти спомена нещо одеве, та искам да те попитам: щом тези гай-джин са толкова ловки и могъщи банкери, може би ще е разумно предпазливо да се захванеш с някого от тях, внимателно, много внимателно. — Тя забеляза как погледът му се съсредоточи и върху устните му се появи ангелска усмивка. — Тоши е на деветнайсет и е най-умният сред синовете ни, защо не го използваш за подставено лице, а?