33.
Понеделник, 3 декември
Норбърт Грейфорт излезе на палубата на пощенския кораб точно когато заобикаляха носа. Параходът идваше от Хонконг през Шанхай и вече се насочваше към крайбрежието на Йокохама. Грейфорт бе току-що избръснат и носеше цилиндър и редингот в мразовитата утрин. Видя капитана и останалите на мостика пред димоходната тръба; от нея се виеше стълб лютив пушек, който вятърът отнасяше към кърмата. Моряците се подготвяха за влизане в пристанището, бяха скатали платната на трите мачти. На фордека, зад заключени решетки, отделящи ги от целия останал кораб, се тълпяха пасажерите от трета класа — нехранимайковците на Азия, лентяи и всякаква сган, наблъскани под брезентови платнища. Решетките бяха задължителни за пасажерските кораби като предпазна мярка срещу пиратските нападения в тези води.
Духаше свеж вятър, Норбърт хареса мириса и вкуса му на чисто. Не беше като долу, където вонята на масло и въглищен дим заедно с ритмичния, предизвикващ главоболие шум на машините се просмукваше в задухата. „Азиатската кралица“ от часове препускаше с пълна мощност заради насрещния вятър. Колкото и да ненавиждаше параходите, сега Норбърт бе доволен — иначе щяха да се забавят с много повече дни. Той отхапа крайчето на една пура, изплю го през борда и събра шепи, за да я запали.
Колонията изглеждаше както винаги. Караулните помещения на самураите и митниците на север и на юг — вън зад стобора и по мостчетата; от най-разнообразните комини се виеше дим, мъже се шляеха по стъргалото, ездачи тренираха конете си на хиподрума, в Пияния град с обичайната му мръсотия почти не бяха разчистени следите от пожарите и земетресението; това напълно контрастираше с палатковия лагер на носа, където се упражняваха войниците, откъм плаца се носеше призивът на сигналната тръба. Покривите на Йошивара сякаш надничаха през стобора. Норбърт усети непривично вяло вълнение — бе все още преситен от гуляите в Шанхай — най-богатия, най-разпуснатия и необуздан град в Азия, с най-добрите конни надбягвания, хазартни игри, разврат, барове и с европейска храна навсякъде.
„Няма значение — помисли си Грейфорт, — ще подаря на Сако топ копринен плат, това ще възбуди катеричката й и кой знае?“
Плъзна поглед по пилоните на различните легации, ожесточи се, като забеляза сградата на Струанови, после се съсредоточи върху своята собствена. Бе отсъствал три седмици и със задоволство отбеляза, че ремонтът на фасадата е завършен напълно, не бе останала и следа от разрушенията след пожара. Намираше се прекалено далеч, за да разпознае хората, щъкащи навън-навътре от сградите по Хай стрийт, но зърна синя шапка, кринолин и слънчобран да пресича улицата на път за Френската легация. „Само една изглежда така — помисли си. — Хубавелката Анжел!“ Стори му се, че долавя аромата на парфюма й. „Дали знае за дуела?“
Морган Брок се бе разкикотил, щом чу тази новина.
— Имаш съгласието ми да му откъснеш главата или пък топките. Смени пистолетите със саби и наистина ще получиш извънредно възнаграждение.
Малки корабчета вече бързаха да пресрещнат пощенския параход. Норбърт кисело отбеляза, че внушителната моторна лодка на Струан чакаше сред леките вълни, първа в редицата, а Макфей стоеше на кърмата й. Собствената му лодка с весла бе на второ място. „Голяма работа, не след дълго и лодката ти, и сградата заедно с теб и останалите от Струан ще закъсат или изпукат, а всичко ваше ще стане мое. Може пък и да те взема на работа, Джейми, колкото да ти гледам сеира.“ Забеляза, че Макфей се взира през бинокъла, и разбра, че го е видял. Махна му от немай-къде, изплю се в морето и се спусна в кабината си.
— Добро утро, господин Грейфорт, сър — поздрави го Едуард Горнт с южняшки чар. Стоеше на прага на отсрещната кабина, висок, жилав и тънък, красив младеж от Вирджиния, двадесет и седем годишен, с тъмнокафяви очи и кестенява коса. — Наблюдавах от кърмата. Няма нищо общо с Шанхай, нали?
— И то много повече, отколкото предполагаш. Събра ли си багажа?
— Да, сър, и съм готов за нападение. — Като се изключи лекото заваляне на „р“, акцентът му бе почти незабележим, много повече английски, отколкото южняшки.
— Добре. Сър Морган ми заръча да ти предам това, щом пристигнем. — Извади плик от куфарчето си и му го връчи. Колкото повече размисляше над цялото си пътуване, толкова повече се сащисваше. Тайлър Брок не бе пристигнал в Шанхай. Вместо това бе приветствал Грейфорт с кратко писъмце, в което му заръчваше да се подчинява на сина му Морган така, сякаш, самият Тайлър издава заповедите. Сър Морган Брок бе шкембест, оплешивяващ мъж, не чак толкова недодялан като баща си, но със същия подъл нрав и брадат като него. За разлика от Стареца обаче бе получил подготовката си в Лондон в Английската народна банка, център на световните фондови борси и на всички видове международна търговия. Веднага, щом Грейфорт пристигна, Морган му изложи кроежите си как да разорят Струанови.