Наглед бе съвсем простичко.
От една година той, баща му и техните съдружници в съвета на хонконгския клон на Банка Виктория изкупуваха полиците на компания Струан. И сега с пълната подкрепа на целия съвет трябваше само да изчакат до трийсети януари, за да ги сложат под възбрана. Нямаше никакъв начин Струан да се издължат до фаталния срок. На тази дата банката щеше да притежава компания Струан с всичките й партакеши и кораби, а Морган щеше да изкупи хавайските захарни пазари, като ловко отстрани Струанови, които разчитаха на годишната печалба от тях, за да изплатят дълговете си — щеше да ги довърши окончателно. И още един, дори по-голям удар: Морган с присъщата му хитрост бе разменил жито, предназначено за вносителите от Севера и Юга, срещу южняшки стоки и северняшки памук за необятния британски пазар, по закон той се снабдяваше само от британски кораби — от техните кораби.
— Замисълът ти е гениален, сър Морган, поздравявам те — изрече Норбърт със страхопочитание, защото това щеше да превърне Брокови в най-богатата търговска компания в Азия, в Търговска къща, и щеше да му обезпечи заплата от пет хиляди гвинеи годишно.
— Ще изкупим Струанови за десет пени на лира от Банката, уговорено е, Норбърт, а също и флотата им, всичко. — Огромното шкембе на сър Морган се затресе от смях. — Ти скоро ще се оттеглиш и ние ще сме ти благодарни за службата. Ако всичко върви добре в Йокохама, ще помислим за допълнително възнаграждение от пет хиляди годишно. Грижи се за младия Едуард и му покажи дори детайлите.
— С каква цел? — бе попитал Норбърт. Обсипваха го с огромни суми всяка година.
— За всякаква цел; за каквото аз поискам — отсече сър Морган, — но след като ме питаш, навярно ще реша той да поеме Япония, да поеме твоята работа, когато си отидеш, стига да го бива. В Ротуел са му дали едномесечен отпуск… — ставаше дума за сегашния работодател на Горнт, една от най-старите шанхайски компании и съдружници на Купър-Тилман, най-едрия американски търговец в Китай, за когото той бе работил три години и с когото Брокови, както и Струанови поддържаха обширни търговски контакти — момчето има достатъчно време да реши, навярно ще поеме службата от теб, щом се оттеглиш.
— Смяташ ли, че е достатъчно опитен, сър Морган?
— Докато му дойде времето да ни напуснеш, гледай… това е твое задължение, да го научиш, да го отракаш. Не го пречупвай, не го ща подплашен и сломен, да не забравиш!
— Какво да споделям с него?
Сър Морган размисли и рече:
— Всичко за делата ни в Япония, за контрабандата с оръжия и опиум, ако ония копелета в Парламента постигнат своето. Сподели с него, плановете си за достъпа до търговия с опиум и нарушаването на всякакво ембарго при положение, че обявят такова, но да не му разправиш за предизвикателството към Струан и за замисъла ни да ги смажем. Момчето знае за Струанови, те не могат да се търпят с Ротуел. Ясно му е каква измет са също и как Дърк претрепа природения ми брат и за всичките им магарии. Добро е момчето, така че му кажи каквото желаеш, само не за захарта!
— Както кажеш, Морган. Какво да правя с подправките и хартията, които докарах? Имам нужда от резервни части, за да платя пушките, коприната и тазгодишните стоки.
— Ще ти ги изпратя от Хонконг, щом се върна. Да, Норбърт — беше страшно хитро, че избута Струанови от предложението на японците за златоносни проучвания — ако попаднат на богата жила, ти ще си получиш своя дял. Що се отнася до Едуард, като изтече месецът, изпрати го в Хонконг с поверителен доклад при Стареца. Харесва ми това хлапе, високо го ценят както в Шанхай, така и при Ротуелови… пък е и син на стар приятел.
На Норбърт му се дощя да научи що за птица е тоя „стар приятел“ и какво му дължи сър Морган, та толкова се е загрижил; за него бе съвсем необичайно да любезничи с когото и да било. Но беше достатъчно отракан, за да не разпитва, реши да запази намеренията си в тайна. Щастлив бе, че що се отнася до благоразположението на Брокови, няма защо да се безпокои повече — имаше го.