Малкълм отвори очи. Отец Лео бе потънал в неразборията от латински фрази. Молитвата продължаваше, последвана от благословия. Щом свърши, пасторът се изправи на крака, а очичките му, подобни на зрънца кафе, блестяха над мургавите му скули.
— Моля, позволи ми да ти поднеса шерито, за да ти спестя болката. В края на краищата вече съм и твой слуга — рече отецът приветливо. — Как са раните ти? Как се чувстваш?
— Прекрасно. И тъй… — Езикът на Малкълм не се обръщаше да го нарече „отче“. — И тъй, за венчавката бих…
— Ще стане, сине мой. Ще бъде великолепна, обещавам. — „Колко прекрасни са делата Божии — помисли си отец Лео. — Удържах думата си пред френския посланик. Сам Господ прати горкото момче при мен.“ — Не се тревожи, сеньор. Такава е била волята Божия, да помолиш мен, и това ще се извърши в името на славата Господня. — Отец Лео му поднесе пълна чаша, сипа и на себе си, като разля малко. — За твоето бъдещо щастие и Божията милост. — Отпи и седна, преливащ от доброжелателство на същия стол, заеман допреди малко с такава решителна неприязън, та Малкълм съвсем се обърка.
— И тъй, вашата венчавка ще е най-хубавата, най-многолюдната до днес. — Свещеникът се впусна в описание с толкова ентусиазъм, че Струан изпадна в униние; щеше му се тази временна венчавка да се пази в тайна. — Ще се сдобием с хор и орган, с нова покривка за олтара и сребърни потири, това обаче са подробности, сине мой, нека първо обсъдим чудесните си планове. Ето, да речем, децата ви, те ще бъдат спасени, ще бъдат католици и ще се отърват от Чистилището и от вечните мъки на Ада!
Малкълм се изкашля многозначително.
— Да. Е, венчавката трябва да стане другата седмица, най-добре във вторник.
Отец Лео премигна.
— Но предстои твоето покръстване, сине мой. Това ще отнеме време и ти…
— Ами… засега не искам да приемам католицизма, макар да съм съгласен, че… че децата ни ще бъдат католици. — „Ще ги възпитаме както трябва, ще бъдат интелигентни — заключи Струан поизмъчен. — Те сами ще изберат, когато пораснат… Боже, за какво съм седнал да мисля. Много преди това ще сме венчани, както трябва, в подобаваща църква.“ — Моля ви, следващата седмица във вторник, това е.
Очите на пастора помръкнаха.
— И няма да прегърнете правата вяра? Ами безсмъртната ти душа?
— Не, не, благодаря ви, не за момента. Ами… ще… разбира се, че ще размисля над думите ви. Душите… душите на децата ни… само те са от значение… — Малкълм се опитваше да говори свързано. — А сега за сватбата. Ще ми се да е в тесен кръг, опростена церемония, във вторник…
— Но твоята безсмъртна душа, сине мой. Господ ти е показал светлината, душата ти е дори по-важна от този брак.
— Ами… обещавам да помисля, да. Сега за сватбата. Във вторник е най-добре.
Свещеникът остави чашата си. В съзнанието му се преплитаха радости, надежди, въпроси, страхове и предупреждения за опасност.
— Но, сине мой, това е невъзможно, не; по много причини. Момичето е непълнолетно, нали? Необходимо е съгласието на баща й, писмено потвърждение. А и за вас също, нали?
— Непълнолетен ли? — Малкълм се изсмя колебливо и насилено. — Това не се отнася за мен, тъй като баща ми е починал. Така е… така е според английските закони. Аз проверих при… господин Скай. — Едва се удържа да не изтърве „Небесния“, но все едно се прокле, задето го е споменал, тъй като внезапно си спомни как Анжелик му бе казала, че отец Лео ненавижда адвоката, мрази прякора му, смята го за откровен агностик и за противна личност.
— При този човек? — рязко реагира отец Лео. — Неговото мнение във всички случаи това да бъде одобрено от вашия Сър Уилям. Не бива да му имаме вяра, а що се отнася до бащата на сеньорита Анжелик, той би могъл да пристигне от Банкок, нали?
— Той е… струва ми се… се е върнал във Франция. Няма нужда от него. Господин Сьоратар може да изпълни неговата роля. Най-добре във вторник.
— Но, сине мой, защо е това бързане? И двамата сте млади, животът е пред вас, погрижи се за душата си. — Отец Лео се опита да се усмихне. — Божията воля те упъти към мен, след месец-два ти…
— Не, не след месец-два — сподавено рече Малкълм, готов да избухне. — Във вторник или в сряда, моля ви.