— Размисли, сине мой, твоята безсмъртна душа следва да…
— Оставете душата ми… — Малкълм се опита да се овладее. — Смятам да направя дарение на църквата, макар да не е… още да не съм станал католик, порядъчно дарение.
Отец Лео долови интонацията, с която бе произнесено „още не съм“ и „порядъчно“, с пълното съзнание, че Божиите дела на земята изискват практични служители и прагматични решения. И капитал. И влияние. А тези две насъщни неща идваха само от знатните и от богатите, нямаше нужда да му се напомня нито че тай-панът на Търговската къща бе и едното, и другото, нито че днес вече бе направил гигантска крачка в служба на Бога: молеха го за услуга и децата им щяха да намерят спасение дори и този нещастен грешник да се пържи във вечния огън. Тръпки го побиха от ужас за младежа и за всички, които безполезно се обричаха на мъки и страдания във вечността, след като толкова лесно можеха да получат избавление. Отложи размишленията си за по-късно. Божията воля си беше Божия воля.
— Венчавката ще се състои, сине мой, не бой се, обещавам… ала не през следващата или по-следващата седмица. Има прекалено много препятствия.
Малкълм усети, че сърцето му ще се пръсне.
— Всемогъщи Боже, щом няма да стане през следващата седмица или най-късно по-следващата, няма за какво да говорим; тогава или никога.
— Но защо? И защо в тесен кръг, сине мой?
— Тогава или никога — повтори Малкълм с грозна гримаса. — Вие… ще намерите в мое лице истински приятел… имам нужда от помощта ви… за Бога, толкова е просто да ни венчаете!
— Да, да, така е, но не и за нас, сине мой. — Свещеникът въздъхна и се изправи. — Ще се моля Бог да ме напътства. Подозирам, че ако… но може би, може би… Трябва да съм напълно сигурен.
Думите му увиснаха във въздуха.
— Не ми се ще да изсипвам лайна върху букета ти с рози, тай-пан — рече „Небесния“ Скай и събра ръцете си в колибка. Седеше отпуснат зад бюрото в мрачната си кантора. — Но след като ме молиш за професионалното ми мнение, ще ти кажа, че твоят отец Лео не заслужава доверие ни на йота, ни най-малко, освен ако не приемеш католицизма. Няма начин това да се извърши навреме, пък и не те съветвам, о, Боже, не. Той ще те води за носа с измамни надежди, а жизненоважните за теб дати ще минат и ще останеш с пръст в устата.
— За Бога, „Небесни“, какво да правя?
Скай се поколеба, издуха подобния си на патладжан нос и избърса пенснето си, това беше любимият му начин да спечели време, за да се успокои, да прикрие грешките си или, както в този случай, да сдържи всепроникващата си усмивка.
За първи път важен клиент се консултираше с него, откак бе започнал своя частна практика, първоначално в Калкута преди десет години, после в Хонконг й напоследък тук. Най-сетне се бе сдобил с идеалния клиент: богат, загрижен за някакъв дребен проблем, който би могъл да се усложни още повече, откриващ дългосрочни възможности от люлката до гроба. И с огромни хонорари за решение, което можеше да е добро или насилствено.
— Здравата си го загазил — заяви Скай тежко, вживян в ролята си; харесваше момчето и се възхищаваше него не само като от клиент. После подхвърли: — Гордиев възел, а?
Малкълм се чувстваше нещастен. Скай очевидно беше прав, на отец Лео не можеха да се доверят. „Дори и да се покръстя… не мога, много ще ми дойде…“ Рязко вдигна очи.
— Възел ли? Гордиев възел? Но той е бил разрязан! Одисей го е разсякъл на две. Не, май беше Херкулес!
— Извинявай, Александър Велики през 333 г. преди нашата ера.
— Който ще да е, няма значение, моят проблем Скай, помогни ми да се справя с моя възел и ще се сдобиеш с вечната ми благодарност и с петстотин гвинеи…
Откъм пристанищното управление отекна сигналният изстрел. Те надзърнаха през плесенясалия прозорец кантората на Скай се помещаваше в сградата и складовете на Лънкчърч с изглед към морето. Из цялото помещение бяха натрупани книги. За тяхна радост флотата се задаваше иззад носа с флагмана начело, цялата окичена със знамена. Това ги изпълни с гордост и облекчение. От корабите и от брега гръмнаха топовни салюти. На НВ „Пърл“ чак се престараваха, а флотата й отговаряше със залпове.
И двамата изкрещяха възторжено, а Скай добави:
— Сега ще се справим с японците и ще спим спокойно в леглата си. — Лукаво се върна към обсъждания проблем, като завиждаше на младежа за Анжелик и бе твърдо решен да му помогне. — Лесно ще се справим с японците, стига Уили да не увърта и да действа непоколебимо. Старият железен юмрук в желязна или в кадифена ръкавица важи в повечето, да не кажа, във всички случаи. Така е и с теб.