— Боже праведни, пък аз си мислех, че съм загубен!
— Малкълм се облегна на стола. Вече нямаше какво да го спре. И това обстоятелство разчисти съзнанието му от всички кошмари — дневни, нощни и бъдещи. — Какви факти знаеш още за мен и за миналото ми?
— Купища, господин Струан — подсмихна се Скай. — Засега няма да ти ги издам, колкото и да са ценни.
Малкълм Струан се отправи към къщи по-щастлив от всякога, бастуните и болката не го притесняваха, както друг път.
„И защо не? — едва не изтананика той. — Следващата седмица ще се оженя за най-красивото момиче на света, ще изработя майка си безупречно — нямам търпение да видя физиономията, която ще направи. Организирал съм тържество за довечера, което сега ще се превърне в истински празник, а Норбърт се върна тъкмо навреме, за да го изпратя на онзи свят при Създателя му, аййиая.“
Малкълм приветливо поздравяваше и махаше на минаващите. Беше известен, пък и го жалеха, уважаваха го като тай-пан на Търговската къща, а още повече му завиждаха, тъй като бе обожаваният бъдещ съпруг на любимката на Колонията.
Слънцето се показа иззад облаците в съзвучие с настроението му, морето заблестя. Флотата се подреждаше в залива, малките корабчета на Сър Уилям гребяха към флагмана, а други се трупаха около пощенския параход. Техният собствен търговски кораб „Лейди Тес“, който курсираше с товари между Йокохама, Шанхай, Хонконг, през всички главни пристанища до Лондон и обратно, бе готов да отплава тази вечер.
„Неговият капитан го бива за тази работа — помисли си Малкълм. — Лавидарк Смит, едър и шумен, е от години в компания Струан, както и повечето ни капитани, но никога не съм го харесвал особено. Бих предпочел чичо Шийли да ни венчае и благослови. Жалко, че не знаех каквото знам сега, когато той се отби тук. Джос! Все едно, не мога да задържа Лавидарк в пристанището, дори и утре няма да е възможно. Първо трябва да си разчистя сметките с Норбърт. Дали да не се спра на Винсънт Стронгбоу от «Вихреният облак»? Той пристига в неделя и заминава за Хонконг в сряда. Тъкмо ще имам време да убия Норбърт и да се промъкна на борда, преди Сър Уилям да ме е смачкал. Не бива да се бавя тук, далеч по-безопасно е да съм в Хонконг, където наистина сме могъщи, а Анжел… вече като моя съпруга… ще ме последва след две-три седмици.
И тъй, решено е. И «Небесния» е напълно прав. Трябва да съм много предпазлив и да не казвам никому, дори и на Анжел, до самото навечерие. Имам му вяра, той се закле да пази тайна, а ще му изплащам хонорара на части цяла година, с което ще си осигуря неговата преданост. Аййиая, пет хиляди! Няма значение, намери разрешение наистина! Слава Богу!
И още нещо: ще намаля лекарството, дори ще опитам съвсем да го спра, длъжен съм заради Анжел да се оправя и да бъда силен и достойно да поема Търговската къща. С Анжел до себе си мога…“
Наблизо преминаха в тръс конници и разсеяха бляновете му. Махна на ездачите и забеляза, че е недалеч от църквата. Шпицът й блестеше на слънцето, ноздрите му се изпълниха с мирис на море, на коне, на земя и живот. Обладан от внезапна благодарност, понечи да влезе и да прочете благодарствена молитва, когато забеляза, че парната им лодка се насочва към кея; Джейми стоеше на кърмата, забил нос в някакъв вестник, и това го подсети за пощата. Отправи се към кея и стигна там тъкмо когато лодката приближи.
— Джейми! — Малкълм надвика шума на мотора и махна с ръка, докато продълговатият съд напредваше към шпангоутите, натежал от водорасли и морски жълъди. Джейми хвърли бегъл поглед, за да прецени вятъра, и също му махна. Достатъчно бе да види изражението на лицето му.
— Ще се кача на борда.
Малкълм тромаво стъпи на палубата, бе му трудно да се движи с бастуни по наклонената повърхност, все пак се добра до кърмата и остави Джейми да го хване под мишница и така да слязат по трите стъпала до кабината. Бе просторна и уединена, с пейки около масата за морските карти. Върху плота лежеше пощата в спретнати пакети, разделена на писма, вестници, списания и книги. Малкълм тутакси забеляза писмо от майка си най-отгоре на неговата купчинка — тя имаше толкова характерен почерк. Друго нейно писмо до Джейми вече лежеше отворено встрани.
— Радвам се да те видя, тай-пан.
— Сега пък какво има?
— Ето, прочети писмото до мен:
„За твое сведение синът ми не може да се ожени без мое разрешение, докато не достигне пълнолетие. Вече предупредих преподобния Микълмас Туийт, Сър Уилям (с тази поща) и дадох точно обявление в днешния брой на «Ориентъл таймс» (приложено). Също така осведомих и всички капитани на всички наши кораби, които правят курсове до и от вашите води, и им заръчах да разпространят тази информация. Уведомих и адмирал Кетърър (с тази поща), в случай че се изкуши да извърши капитанска венчавка. Какво ще прави синът ми след двайсет и първия си рожден ден, разбира се, си е негова работа. Но дотогава пред Божието лице ще защитавам неговите и нашите интереси според възможностите си.“