— Но беше уго…
— Джейми, остави на мен — прекъсна го Малкълм, удивен от собствената си незаинтересованост. Бе очаквал някакво мошеничество от Норбърт. — Предполага се, че и двамата сме джентълмени и ще използваме пистолети.
— Съжалявам, моите указания са други, сър. Колкото до джентълменството, повереникът ми се смята за такъв и избра да защити честта си с шпага — съвсем обичайно е.
— Но очевидно е невъзможно.
— Господин Грейфорт каза също — длъжен съм да ви съобщя, че не го одобрявам и му го заявих направо, — каза също, че ако вие пожелаете, той ще се съгласи с ножове, шпаги или саби.
Джейми понечи да се изправи, ала Малкълм го спря.
— В сегашното ми състояние това е невъзможно — рече Струан, после събра сили и твърдо изговори: — Ако Норбърт иска да мине с този номер, за да си спаси реномето, да ме унижи и да отмени дуела, ще му плюя в лицето и ще продължа да го правя.
Джейми пламна от неговото перчене, възхити му се, но и го възненавидя, сетне неочаквано осъзна, че недоразумението би могло да спаси името и репутацията и на двамата противници.
— Тай-пан, не мислиш ли, че…
— Не. Господни Горнт, очевидно е, че сега не мога да се бия дори със сабя. Моля ви, убедете Норбърт да се съгласи на пистолети.
— Да, сър, така и ще направя. Първото задължение на секунданта е да се опита да постигне помирение, а ми се струва, господа, че и за двама ви има достатъчно място в Азия. Ще го помоля.
— Господин Горнт, аз ще съм ви подръка. На драго сърце ще помогна да спрем това безумие, само кажете — рече Джейми.
Горнт кимна, понечи да стане; Малкълм обаче отново го спря:
— Моля ви, нека разменим две думи насаме. Нямаш нищо против, нали, Джейми?
— Абсолютно нищо. — Джейми се ръкува с госта, а после се обърна към Малкълм: — По обяд в клуба ще се състои събрание на всички търговци, за да обсъдим „бомбата“ на Сър Уилям.
— Ще дойда, Джейми, при все че събирането няма да е никакво обсъждане, само много крясъци и долни нрави.
— Така е. Доскоро, тай-пан. — Джейми излезе.
В изискания кабинет двамата младежи още веднъж се вгледаха един в друг.
— Чухте ли за глупостите на нашия парламент?
— Да, сър, чух. Всички правителства са глупави.
— Ще изпиете ли чаша шампанско с мен?
— Празнуваме ли нещо?
— Да. Не зная защо, но ми е приятно, че се запознахме.
— Ах, значи и вие сте изпитали същото? Май не е редно, а?
Малкълм кимна и позвъни. Появи се Чен, отвори шампанско и им наля. Докато се оттегляше, погледът му скачаше от единия мълчалив младеж към другия.
— Наздраве!
— Наздраве. — Горнт с наслада вкуси изстуденото вино.
— Останах с впечатлението, че искате да поговорим насаме.
Горнт се засмя.
— Наистина е така. Опасно е, когато врагът е в състояние да разчита мислите ти, нали?
— Прав сте, но защо да бъдем врагове. „Ротуел“ са добри клиенти. Омразата и кръвната вражда между Струанови и Брокови не ви засягат, каквото и да говорят Тайлър и Морган.
Горнт се втренчи в кристалната чаша и в мехурчетата, сякаш ги питаше дали наистина е дошло времето, или трябва да изчака. Светлокафявите му очи изучаваха Струан. Младежът отхвърли опасенията си, не, нямаше нищо опасно.
— Прочут сте с това, че обичате тайните и заслужавате доверие.
— А вие?
— Когато се отнася до честта, да. Доброто ви име… Харесвате ли преданията, легендите?
Малкълм се съсредоточи. Призрачността на тази среща и този човек го объркваха.
— Някои повече от други.
— Намирам се тук под лъжлив предлог. — Неочакваната усмивка на Горнт сякаш освети стаята. — Исусе Христе, чак не ми се вярва, че наистина съм тук при бъдещия тай-пан на Търговската къща. Толкова дълго изчаквах и обмислях нашата среща и ето че успях. Преди да ви посетя, нямах намерение да ви доверявам каквото и да било, освен онова, за което ме помоли господин Грейфорт. Но сега? — Младежът вдигна чашата си. — За отмъщението.
Малкълм размисли над казаното спокоен и очарован, после пи и отново наля.
— Добър тост за Азия.
— Навсякъде е добър. Първо: искам честната ви дума, честната дума на тай-пана на Търговската къща, дадена пред Бога, че разказът ми ще остане тайна между нас двамата, докато не ви разреша да говорите за нея.