— Ние наистина имаме съвместно предприятие с Купър-Тилман за хинин, господин Горнт, и сме стари приятели. Колкото до останалото, не зная нищо, а и не ми се вярва. Ще проверя веднага, щом се върна в Хонконг — рече Малкълм.
Горнт вдигна рамене.
— След години Купър призна, че никога не е одобрявал Уилф Тилман. Предавам ви думите му точно: „Виж какво, момко, Уилф си получи заслуженото, той беше робовладелец и не го биваше за нищо, през целия си живот не е работил и един ден. Този твой южняшки господинчо беше долен човек. Дърк правилно е дал малкото си хинин на други, за които е преценил, че го заслужават. Аз, аз работих през всичките тези години, аз създадох компанията, която издържаше майка ти, пастрока ти и теб.“
Гласът на Горнт трепна, после момъкът отново се успокои. Външно.
— Каза ми и някои други неща, сър, които… които сега не са от значение. Най-важното бе, че ни лиши от полагаемите ни се по наследство законни нари. Тогава започнаха кавгите между мама и пастрока ми и ние се плъзнахме по наклонена плоскост. И чак след много години открих, че джентълменът от Ричмънд се е оженил за нея заради парите й, неговата търговия с памук и тютюн си бяха чиста измама. Той чисто и просто бе картоиграч, при това без късмет, и мама постоянно бе плащала дълговете му.
Тя ми разказа всичко това, когато умираше. Но пастрокът ми не се държеше лошо с мен, изобщо никак — просто ме пропъди. Цял живот отвсякъде ме прогонват. Сега настъпи време за отмъщение.
— Не виждам защо обвинявате мен.
— Не ви обвинявам.
Малкълм се втренчи в събеседника си.
— Мислех, че „саби или шпаги“ е началото.
— Хрумването не беше мое, вече ви казах. Дадох на господин Грейфорт да разбере, че тая няма да я бъде. Ще стане за смях, ако се опита да настоява.
Малкълм помълча и рече:
— Май не го харесвате много.
— Безразличен ми е. Дойдох тук, за да се уча от него един месец и да поема управлението, когато той се оттегли догодина. Такъв е планът, стига да реша да постъпя при Брокови.
— Нищо чудно да ви се наложи доста по-рано да поемете управлението — забеляза Малкълм по-твърдо.
— Следващият четвъртък, ако даде Бог.
— Сериозно ли сте решен да участвате в този дуел?
— Да.
— Може ли да ви попитам за истинската причина?
— Той се постара всячески да ме предизвика. Сигурно Брок му е дал такива указания. За Струанови е най-добре да го премахна.
— А ще отстраните ли и мен, когато се изправя срещу Струанови?
— Ще ви се противопоставя, ще се съревновавам с вас, ще ви спра, ако мога, но не бих искал да се бия с вас. — Малкълм се усмихна добродушно. — Този разговор е същинска лудост, господин Горнт. Лудост е да бъдем толкова доверчиви и откровени, но ето че сме такива, и толкоз. Вие говорите за мъст. Решен сте да ни нападнете заради онова, което според общото мнение дядо ми е причинил на Уилф Тилман, така ли?
— Да — усмихна се Горнт. — Когато му дойде времето.
— Ами Джеф Купър?
Усмивката на госта се стопи.
— И него също. Когато му дойде времето. — За момент гласът на Горнт пресипна от злоба. — Но това не е най-съществената част от моето отмъщение. Искам да съсипя Морган Брок, а за тази цел сте ми нужен вие… — Той избухна в смях. — Боже, господни Струан, само ако можехте да се видите отстрани.
— Морган ли? — запъна се Малкълм.
— Да. — Горнт засия в усмивка. — Не мога да се справя сам, ще ми трябва вашата помощ. Ирония на съдбата, нали?
Струан се изправи, отърси се като мокро куче, протегна се и отново седна с разтуптяно сърце. Наля си нова чаша, разсипа малко върху бюрото и я гаврътна. Горнт през цялото време го наблюдаваше и изчакваше, доволен от ефекта, който думите му бяха предизвикали.
— Морган? Но, Боже мой, защо?
— Защото е прелъстил майка ми, когато е била шестнадесетгодишна, съсипал е живота й и я е изоставил. В Библията е казано, че да убиеш баща си… че отцеубийството било нечестиво деяние. Майка ми ме накара да се закълна, че няма да го направя, след като на смъртното си легло ми разкри истината за моето потекло. Така че няма да го убивам, само ще го разоря. — Думите му прозвучаха равнодушно, без всякакви емоции. — И затова са ми нужни Струанови.