— Отами-сама — започна шоя, без да забележи промяната у Хирага, самият той възбуден от чудесните сведения, които старателно и късче по късче бе събрал, — моите повелители ще ти бъдат безкрайно благодарни. И аз също. Щом из основи проучим блестящите ти хрумвания и идеи, може би ще получим възможност да ти зададем още няколко незначителни въпроса?
— Разбира се — отговори Хирага, ликуващ от мисълта за светлото бъдеще. „Колкото повече въпроси, толкова по-добре. Така аз пръв ще разбера всичко.“ — Стига да понаучиш още за Огама и Йоши, за шиши и за оная жена. Шурикен ли каза?
— Ще направя всичко, което е по силите ми. — Шоя разбираше, че е ударил кьоравото. После мисълта му го върна към липсващото, най-същественото късче от мозайката. — Моля, може ли да те попитам какво е това компани! Какво представлява?
— Не зная — призна си Хирага, не по-малко озадачен.
— Браво за точността ви, господин Струан — кисело го поздрави адмирал Кетърър. — Доста е необичайна за един… ъъ… търговец. — Щеше да каже „търгаш“, но реши, че има достатъчно време за предизвикателства. — Седнете. Шери?
— Малко сук херес, благодаря ви, адмирале.
Дневалният му наля една чаша, напълни отново и чашата на адмирала с ром и излезе. Вдигнаха наздравица, макар че не можеха да се понасят. Върху бюрото нямаше нищо, освен един официален документ, разпечатан плик и писмо с почерка на Тес Струан.
— Какво мога да направя за вас?
— Знаете ли, че някои от моряците ми бяха избити от китайски пирати, които ни обстрелваха с британски оръдия по време на схватката в залива Мирс. Британски оръдия!
— Четох дописките, но не съм сигурен, че са произведени във Великобритания.
— Аз пък съм сигурен. Уверих се със собствените си очи. — Адмиралът сърдито взе документа. — Първоначалното разследване на губернатора сочи за предполагаеми виновници Струанови или Брокови.
Малкълм безстрашно се взря в червендалестия мъж.
— Губернаторът може да предполага каквото си иска, адмирал Кетърър, но всяко официално обвинение следва да бъде подкрепено с доказателства, иначе ние ще се разстроим неимоверно много, а Брокови направо ще получат удар. Не съм чувал за подобна сделка и при всички случаи продажбата на оръжие не е забранена от Парламента. Какво смята Норбърт Грейфорт? — Джейми го бе предупредил, че Грейфорт също е бил поканен от адмирала за десет и половина, но пристигнал чак в единайсет. И срещата им траяла не повече от три минути.
Кетърър пламна, като си спомни за бунтарското държание на Грейфорт.
— Този… този безочлив тип отказа да обсъди въпроса с мен. А вие?
— Не зная какво желаете да обсъдим, адмирал е.
— Вносът и продажбата на оръжие на тукашните туземци. И на военни кораби. И на опиум.
Малкълм стана предпазлив:
— Струанови търгуват в Китай и спазват британските закони. А никоя от споменатите стоки не е забранена.
— Опиумът скоро ще бъде — озъби се Кетърър.
— Е, тогава ще спрем търговията.
— Но тя е неправомерна според китайските и тукашните закони!
— Повтарям, Струанови не търгуват с опиум тук, а и така да беше, пак повтарям, че това не е в нарушение на британските правни норми.
— И все пак ще признаете, че тази търговия е вредна и безнравствена.
— Да, само че за момента е одобрена от правителството на НВ и за нещастие е единствената стока, която разменяме срещу китайски чай. А от чая Парламентът извлича огромни данъци.
— Добре съм запознат с китайския проблем. Бих желал вие и вашата компания да изпреварите приемането на закона и доброволно да се съгласите никога да не внасяте опиум в Япония.
— Не търгуваме с опиум тук.
— Добре. Ако открия някой кораб с опиум, възнамерявам да конфискувам и него, и товара му.
— Ще кажа само, че ще действате на свой риск, адмирале. Сър Уилям одобрява ли намерението ви?
— Още не сме разговаряли. Ще ми се вие и останалите търговци… и останалите търговци да го сторят на драго сърце. Същото се отнася и за пушките със задно зареждане, патроните, оръдията и военните кораби.
— Грейфорт прие ли удивителното ви предложение?
Вратът на адмирала стана пурпурночервен.
— Не.
Малкълм се замисли за момент. Те двамата с Джейми предварително бяха заключили, че Кетърър има наум точно това. Освен писмото от майка му.