— Ще имаме среща със Сър Уилям след няколко дни — съобщи Струан. — Ще ми окажете чест, ако присъствате като мой личен гост. Всички търговци ще ви изслушат.
— Моите възгледи вече са добре известни. Вие, търговците от различните националности, би следвало да знаете къде са ви интересите — ако флотата не охранява вас и търговските ви пътища, загубени сте. Щом снабдявате туземците с оръдия, заплашвате Кралската флота, спомагате вашите кораби да бъдат потопени и отгоре на това — да избиват съотечествениците ви!
— Може би вземате за пример Индия или някоя др…
— Не разбирате най-същественото! — сръфа го адмиралът. — Ако местните хора не притежаваха от нашите оръжия, нямаше да има и метеж; по-бързо щяхме да потушаваме бунтовете тук и там; щеше много по-лесно и по-добре да се обучават и цивилизоват всички диваци по света; щяхте мирно да си въртите доходна търговия и световният порядък щеше да процъфтява с благоволението на Великобритания. И разни нищожни шибани пиратчета нямаше да имат с какво да обстрелват моя флагман, дявол да го вземе! А без Кралската флота, която контролира океаните, няма британския ред, Британска империя, търговия и, току-виж, сме се върнали в средновековието!
— Между нас казано, вие сте напълно прав, адмирале — рече Малкълм с престорена пламенност, следвайки съвета на чичо си Чжан:
„Когато някоя важна клечка ти се ядоса, каквато и да е причината, бързо приемай, че «между вас казано» той е прав; винаги можеш да го убиеш по-късно, докато спи.“
През годините и армията, и флотата, и правителствените чиновници го бяха въвличали все в същия спор. А ставаше и свидетел на кавгите между родителите си. Баща му защитаваше свободната търговия, а майка му — нравствеността; баща му беснееше от ярост заради неразрешимия проблем с опиумния триъгълник, а майка му още по-енергично се противопоставяше на продажбата на опиум и оръжия. И двамата бяха прави за себе си, и двамата оставаха непреклонни. Разправията винаги свършваше с това, че баща му се напиваше до безсъзнание, а майка му се подсмихваше с нейната безжизнена, влудяваща усмивка, която нищо не бе в състояние да прогони. Баща му винаги подхвърляше като последна язвителна забележка:
— Моят Старец — и твой Очарователен принц — Великият зеленоок дявол Дърк, със собствените си ръце започна тази търговия и ние преуспяхме благодарение на нея, така че Господ да ни е на помощ!
Много пъти Малкълм се бе съмнявал, но никога не бе посмял да запита — дали пък тя всъщност не бе обичала бащата, а не сина, дали не се бе примирила да приеме сина, тъй като бащата не й бе отвърнал с взаимност? Знаеше, че никога няма да се реши да зададе такъв въпрос, пък и да го стореше, тя просто щеше да се усмихне с онази нейна безжизнена усмивка и да каже:
— Малкълм, не ставай смешен.
— Между нас казано, прав сте, адмирале — повтори той.
Кетърър шумно изгълта рома си и си наля още.
— Е, все пак и това е нещо, за Бога! — Взря се в очите на Малкълм. — С една дума, ще се погрижите Струанови да не участват в продажбата на оръжие тук, така ли?
— Ще имам предвид препоръките ви и ще се консултирам с моите събратя търговци.
Кетърър извади носна кърпа и се изсекна, взе щипка енфие, кихна и отново си издуха носа. Мозъкът му се изясни и адмиралът впи злите си очички в младежа, раздразнен, че не забелязва и следа от отстъпчивост.
— Тогава нека се изразя другояче. Между нас казано, вие сте съгласен, че е глупост да помагате на японците да се сдобиват с оръдия, с британски оръдия, с каквито и да е проклети оръдия и с британски военни кораби?
— За тях да придобият подобна флота е…
— Това ще бъде катастрофа, господинчо! Пълна катастрофа и потресаваща глупост!
— Съгласен съм.
— Добре. Ще ми се да внушите това свое мнение и на останалите търговци: никакви оръжия тук, особено пък оръдия, и разбира се, никакъв опиум. Като това, естествено, ще си остане в пълна тайна.
— Ще се радвам да се позова на подобно мнение, адмирал е.
Кетърър изпухтя. Малкълм понечи да стане. Не искаше да го хванат натясно.
— Един момент, господин Струан, преди да си тръгнете, да обсъдим още нещо. — Адмиралът махна към плика и писмото върху бюрото си. — Ето това. От госпожа Струан е. Знаете ли за какво ми пише?
— Да, зная.
Кетърър бутна писмото в средата на писалището си.
— Смята се, че вашата Търговска къща е първа в Азия, макар да чувам, че Брокови вече ви изпреварвали. Няма значение кои са по-силни. Вие бихте могли да станете проводник на доброто. Искам вие и компанията ви да ми помогнете в тази справедлива кауза. Справедлива, господин Струан.