— И аз прецених, че тук е най-подходящото място, ала не бива да оставаме прекалено дълго заедно и се налага да бъдем предпазливи — господин Грейфорт може да ни наблюдава с бинокъла си.
— Дали наистина ни наблюдава?
— Не съм сигурен, сър, но бих се хванал на бас.
— Тогава да идем нейде другаде. Или да се видим по-късно?
— Не, и тук става, при все че той е много хитър и не бих желал да заподозре нещо. Цената ще ви кажа, ако чрез моите сведения попречите на намеренията на Морган да ви ликвидира и разорите Брокови.
— Запознат ли сте с подробности?
Горнт тихо се изсмя.
— О, да, и дори нещо повече — нито Морган, нито Стария Брок, нито господин Грейфорт подозират, че зная. — Едуард снижи още повече гласа си, устните му се движеха едва забележимо. — Всичко това ще си остане между нас. Ето и цената: вие разорявате Морган Брок, докарвате го до фалит или до затвора, стига да успеете. Ако се наложи да разорите и Тайлър, ще ми е все едно. Но след като ги съсипете, ми гарантирате, че получавам техния дял от петдесет процента в „Ротуел“, свободен от задължения и тежести; освен това ще ми помогнете да изкупя половината на Джеф Купър от банка „Виктория“. Десет години няма да се домогвате до мен, освен в качеството си на обикновен конкурент, като ми осигурявате права на най-облагодетелствана страна във всички търговски връзки. Всичко това ще залегне в писмен договор и вие ще сложите подписа си под него. А като изтекат десетте години, се гответе за ожесточена борба.
— Дадено — отвърна тутакси Малкълм; бе очаквал по-сурови условия. — Но негодниците от „Виктория“ не са ни приятели — Брок основа банката и те никога не са ни допускали, тъй че едва ли ще можем да ви помогнем кой знае колко там.
— Скоро ще ви станат приятели, сър. Скоро целият им съвет ще пърди, стига да им наредите да пърдят. Но, естествено, се налага всичко да се запази в пълна тайна. Какво ще правите след дуела?
Малкълм дори не се подвоуми, макар да му изглеждаше странно, че незабавно се е доверил на този човек… Каза му как ще се качи на борда на „Буйният облак“.
— Това предполага, че ще победя и няма да съм тежко ранен. Щом веднъж се озова в Хонконг, ще уталожа духовете — заяви той самонадеяно.
— Ами как ще стреляте? Искам да кажа, че бастуните ще ви пречат.
— Един ще ми е достатъчен, за да се задържа нрав през необходимото време. — Малкълм се подсмихна: — Вече тренирах.
— Така, а сега да ви предложа една заблуда за избягване на правните усложнения. Вършеше ни добра работа във Вирджиния и би следвало да помогне и тук, в случай че някой от двама ви бъде убит: и двамата написвате писмо до противника си, което да носи датата и да бъде изпратено в нощта преди дуела. В него ще изложите общото си съгласие да отмените дуела на „утрешната си среща в Ничията земя и да приемете като истински джентълмени взаимните си и едновременни извинения“. — Горнт се усмихна. — Ние, свидетелите, ще заявим под клетва, че докато сте си показвали един на друг пистолетите, единият е гръмнал. Трагична случайност.
— Прекрасно хрумване. Норбърт прие ли?
— Да. Ще ви донеса неговото писмо във вторник. Изпратете вашето по Макфей, но най-добре е да запазите в тайна факта, че то е само една хитрина.
„Във вторник“ — ечеше в съзнанието на Малкълм, но той се насили да не обръща внимание. В това време Горнт сухо добави:
— След дуела — най-хубаво ще е да го убиете, а не просто да го раните — ще дойда с вас на клипера. Вие ще ми връчите писмения договор, а аз ще ви изложа подробностите, с които напълно да съсипете финансовата система на Брок, заедно с пакет заверени копия от писма и документи, достатъчни, за което и да е съдилище. Ще ви връча също и други книжа, които да използвате в качеството на сопа срещу „Виктория“.
Малкълм усети, че се разгорещява.
— Защо не веднага, защо да изчакваме до сряда?
— Господин Грейфорт може да ви застреля — спокойно обясни Горнт — и тогава сведенията ми ще отидат напусто, а аз ще се изложа на безпричинна опасност.
Малкълм помълча и каза:
— Да речем, че ме убие или ме рани тежко, как тогава ще постигнете отмъщението си?
— Незабавно ще се обърна към госпожа Струан, сър. На бас се хващам, че няма да ми се наложи. Залагам на вас, а не на нея.
— Чух, че не залагате на комар, господин Горнт.