По пладне наблюдателят шиши, поставен на пост срещу казармите на Торанага, лениво следеше как четиридесетте самураи със знаменосци излязоха от входа и поеха по улицата към Източната порта. Това бе редовната обедна смяна. Повечето носеха копия, всички имаха по два меча, сламени наметала и широки, конусовидни шапки от слама срещу дъжда.
Шиши се прозина и придърпа собственото си наметало на раменете, защото росеше лек дъждец, после премести столчето си под чергилото на уличната сергия, където поднасяха юфка, супа и чай. Нейният собственик бе техен привърженик. Скоро щеше да пристигне и неговата смяна. Стоеше на пост от зори. Беше осемнадесетгодишен, с гъста брада. Ронин от Сацума.
Преди да се измъкне от Киото, водачът им Кацумата бе заповядал непрекъснато да наблюдават главните квартири на Торанага и Огама. „Щом се удаде удобен случай да нападнете някого от двамата вън от зидовете им и при добри изгледи за успех, предприемете незабавно единично нападение. Да щурмува само един от вас, не повече. Нека пазим шиши, но и да сме винаги готови. Едно случайно нападение е единственият ни начин да си отмъстим.“
Неколцина носачи с денкове зеленчуци и кошове с прясна риба спряха на бариерата. Бдителната охрана грижливо ги провери един по един и им махна да минат.
Младежът отново се прозя. Нямаше как да се проникне през този кордон. За кратко се зачуди дали момичето Сумомо е успяло да проникне вътре и да се настани на определеното място, както й бе разрешил Кацумата. „Ийе, тримата като по чудо са се измъкнали през тунела, като по чудо. Но къде ли са сега? От чудодейното им бягство до днес за тях не се е чуло нищо. Какво значение има? Навярно и те са на сигурно място като нас — ние имаме знатни покровители. Ще се прегрупираме по-късно. Ще си отмъстим. Соно-джой ще се сбъдне.“
Видя как самураите завиха зад ъгъла и се изгубиха от погледа му. Вече се бе уморил, но мисълта за топлите футони и чакащата го любовница донякъде изличи изтощението му.
Патрулът на шогуната достигна Източната порта. Ниски караулни помещения се гушеха от двете страни на зидовете и при нужда можеха да приемат на квартира петстотин войници и конете им. Портата бе висока шест метра, от масивни, обковани с желязо греди, а в нея бе отворена една доста по-малка вратичка. Околните зидове бяха значително по-високи, каменни и старинни.
За момент новата смяна шумно се размеси със старата, но тутакси утихна. Офицерите проверяваха войниците и оръжията им, предишният караул се строи, а един офицер и един пехотинец ашигари от новодошлите прекосиха пътя. Дъждецът престана. Слънцето успя да пробие облаците. Двамата завиха по една уличка и влязоха в казарма, подобна на много такива из цяло Киото. Тук бяха разквартирувани двеста самураи на Огама — далечко от Портата, но все пак достатъчно близо.
— Четиридесет души, ето имената им — докладва офицерът на равния по чин и се поклони. — Нищо ново.
— Добре. Елате с мен, моля.
Офицерът на Огама преглеждаше списъка с имената, докато ги водеше по някакъв коридор през кордон от негови войници. Прекосиха празна стая и се озоваха пред затворена врата. Офицерът почука и отвори. Вътрешното помещение бе почти празно, като се изключат ниската маса и татамите на пода. Огама стоеше до прозореца въоръжен, нащрек, но самичък. Двамата офицери застанаха от двете страни и се поклониха.
Ашигари свали широкополата си шапка и под нея се откри лицето на Йоши. Мълчаливо подаде дългата си сабя на своя офицер, но задържа късата и влезе. Врата се затвори след него. И двамата военни си отдъхнаха. Бяха плувнали в пот.
Йоши се поклони.
— Благодаря ти, че прие да се срещнем.
Огама отговори на поклона му и му махна да седне срещу него.
— Какво спешно има и защо е цялата тая тайнственост?
— Лоши новини. Ти каза, че съобщниците следва да си разменяме особените сведения. Толкова съжалявам, Нори Анджо е станал тайро.
Огама видимо се сепна и напрегнато заслуша Йоши. Когато Йоши му спомена за императорската покана, гневът му донякъде се стопи.
— Такава чест, такова признание! Ийе, и при това съвсем скорошно.
— И аз си помислих същото. Но като напуснах двореца, осъзнах колко е дълбок капанът.
— Какъв капан?
— Да събереш господарите на Сацума, Тоса, теб и мен на едно място по едно и също време. В тържествено облекло. Зад стените на двореца. Без оръжие и без охрана.
— И какво ще стори Уакура? Пък и който и да било от придворните? Та те нямат самураи, нито войски, нито пари, нито оръжие. Нищо!