— Така е, но помисли: щом се изправим пред Сина на небето заедно, ще настъпи най-подходящият момент Уакура, принц Фуджитака, шогунът Нобусада или принцесата да ни предложат като дар за Божествения ние, четиримата най-славни даймио в страната, да изразим своята преданост към Него, като Му принесем в жертва войските си.
Огама се навъси.
— Никой няма да се съгласи, нито един! Ще извъртаме, ще усукваме, ще лъжем дори и…
— Да лъжем? Сина на небето? Слушай по-нататък. Да речем, че принцът съветник насаме преди церемонията ти каже нещо такова: „Господарю Огама, Синът на небето желае да те осинови, да те направи принц. Огама — военачалник на Императорската гвардия, главатар на Портите, член на Новия императорски съвет на десетте, който ще управлява вместо незаконно обсебилия властта шогунат на Торанагите. В замяна…“
— А? Какъв Съвет на десетте?
— Почакай… „в замяна ти просто ще признаеш, че Той е това, което е: Син на небето. Император на Нипон, владетел на Свещените регалии — кълбото, огледалото и скиптъра; че произхожда от боговете и господства над всички смъртни; в замяна ти ще посветиш имението си и своите самураи на Неговите услуги и повели, които ще се упражняват чрез Съвета на десетте!“
Огама се вторачи в Йоши, капчици пот избиха по горната му устна.
— Никога… никога няма да пожертвам Чошу.
— Може би да, а може би не. Представи си, че императорският говорител ти предложи в допълнение Императорът да те утвърди официално за господар на Чошу, завоевател на гай-джин, пазител на Проливите, подчинен единствено Нему и на Императорския съвет на десетте.
— Кои са другите членове на Съвета? — прегракнало запита Огама.
Йоши избърса потта от своето чело. Цялата интрига проблесна в съзнанието му на път към неговите казарми. Генерал Акеда му бе подхвърлил една случайна забележка колко е неискрен начинът на мислене в Киото, той сякаш витае във въздуха, който дишат — смятаното за почест и награда за секунди се превръща в примка.
Йоши усети едва ли не физическо неразположение, като разбра, че самият той като всеки друг може лесно да се почувства запленен. Дори днес, само преди няколко мига, лъжливо съзнание за безопасност бе приспало бдителността му. Оттук до изолацията и убийството му имаше само една крачка.
— Ето, виждаш ли, Огама-сама, ти вече се изкуши. Кои били другите членове на Съвета. Като че ли има някакво значение какво ти говорят в Двора. Ще си сам срещу назначените от тях хора. Същото се отнася и за Санджиро. Дворцовият управител Уакура и пасмината му ще надвият и ще управляват.
— Няма да приемем. Аз не бих…
— Толкова съжалявам, но ще приемеш. Те са в състояние да пуснат в ход почести, които биха съблазнили и ками. А най-голямото изкушение е, че ще се преструват, че уж заменят шогуната на Торанага със Съвета на десетте! Мен, разбира се, няма да ме поканят в този съвет, както и останалите Торанага, с изключение на Нобусада, който бездруго вече е техен заради принцесата, както предупреждавах още навремето. — Йоши гневно се изплю. — Анджо беше първата крачка.
Колкото повече обсъждаха вероятните им ходове, толкова повече и двамата съзираха острите шипове на всевъзможни клопки.
— Празненствата ще продължат седмици наред. Ще сме длъжни да устройваме пиршества за Двора и един за друг. Нищо чудно да внесат бавно действащи отрови — изхриптя Огама.
Йоши изтръпна. Цял живот се бе страхувал да не го отровят. Един от любимите му чичовци издъхна сред разкъсващи болки. Лекарят бе установил „естествена смърт“, но чичо му бе трън в окото на неприятелските Бакуфу и те извлякоха голяма изгода. Може да са го отровили, а може би не са. Ами кончината на предишния шогун в годината, когато се завърна Пери? Предния ден бе абсолютно здрав, а на следващия умря. И неговата смърт бе толкова удобна за тайро И, който го ненавиждаше и искаше да постави на мястото му марионетката Нобусада.
Само слухове, никакви доказателства, ала отровителството бе древно изкуство в Нипон и Китай. Йоши често размисляше дали смъртта от отрова е кармата му и вземаше на работа само сигурни готвачи, пък и внимаваше къде се храни. Но и това не го избавяше от ужаса, който го обхващаше от време на време.
Внезапно Огама сви юмрук и удари с него дланта на другата си ръка.
— Анджо тайро. Чак не ми се вярва.