— Теко-чан, вече можеш да си вървиш, но приготви всичко за после… и се погрижи да не ни безпокоят нас двете със Сумомо.
— Слушам, господарке.
Теко бе на единайсет. Също като при Койко нейният договор бе сключен с мама-сан в Къщата на Глицинията от родителите й земеделци, когато бе на седем. Щеше да започне да печели на четиринайсет-петнайсет. Дотогава договорът задължаваше мама-сан да я издържа, облича и подготвя за живота в Свободния свят. А ако покажеше способности, и да я обучи на най-разнообразни изкуства: музика, танци, поезия или събеседване, или на всички заедно. Ако мейко излезеше недисциплинирана и неотстъпчива, мама-сан можеше да препродаде договора й, както пожелае, но ако сполучеше в избора си, както бе в случая с Койко, значителните парични разходи и рискът щяха да й се върнат многократно. Щеше да се сдобие и с добро име. Не всички мама-сан бяха внимателни, мили и търпеливи.
— Посвири сега и се поупражнявай с гамите — посъветва я Койко.
— Да, господарке. — Теко съзнаваше, че е извадила късмет да стане чираче на Койко, която обожаваше, и с все сили се стараеше да й угоди. Поклони се изискано и с неустоимо очарование се оттегли.
— И тъй. — Койко огледа Сумомо, разтревожена и очарована от девойката — от прямото й изражение, обноски и от силата й. Не бе имала възможност да поговори насаме с нея, откакто преди пет дни се съгласи да я приеме при себе си. Сега моментът бе настъпил. Надникна в душата си и видя там Кацумата.
„О, приятелю мой, какво ми причини?“
Бе я издебнал при посещението й у тукашната мама-сан, която, подучена от нейната собствена в Йедо — Мейкин, й бе уредила прислужници, фризьорка и масажистки за престоя й в Киото. От Йедо с нея бяха пристигнали само Теко и една-единствена помощничка.
— Направи ми една услуга — спаси един човешки живот — бе я помолил Кацумата.
— О, не, недей! — ужаси се тя. Ужаси се от това, че той я излага на опасност с такава тайна среща, че я моли за подобно нещо, което сигурно щеше да има страховити последици. Щом веднъж се съгласеше, нямаха право втори път да я молят за такава услуга — във всеки случай за същия човек, а щяха да й бъдат вечно задължени. — Разбрахме се, че ще прекъснем личните си връзки, освен при непредвидени обстоятелства, след като господарят Йоши Торанага ме удостои с честта да живея с него. Нали се бяхме разбрали?
— Да, но случаят е точно такъв.
Преди седем години в Йедо, когато тя бе на петнайсет, Кацумата стана първият й клиент. И бързо се превърна в нещо много по-важно за нея: в приятел, в гуру и в ненадминат наставник. Той й бе отворил очите за света — както за истинския, така и за Свободния свят.
Години наред я бе обучавал на чайната церемония, бе я въвел в изкуството на спора, краснописа, бе й открил поезията и тайните на литературата, политиката; бе й доставял наслада с идеите и плановете си за бъдещето — как малкият му отряд от последователи самураи ще господства над страната, как ще победи чрез соно-джой, а след време й показа, че и за нея има насъщно място в мозайката, наречена соно-джой: „Като куртизанка от най-висока класа ти ще станеш довереница на силните на деня. А като съпруга на някой от тях — ти ще се омъжиш за такъв, не бой се, и ще ти се родят синове самураи — ще си крайно необходима за новото ни бъдеще и ще играеш съществена роля в неговото управление. Никога не забравяй това!“
Мейкин, нейната мама-сан, бе техен поддръжник и Койко, разбира се, прие. Храбростта и безстрашието на неговия отряд от шиши, растящите им сполуки завладяха въображението й.
— Щастието ни изневери, ние сме в затруднено положение. — Кацумата й разказа за засадата през изминалата нощ и за своето бягство заедно с още двамина. — Предали са ни. Не зная кой, но се налага да се разпръснем — поне засега.
— Главите на четиридесет шиши били набучени на кол? — прошепна Койко ужасена.
— На четиридесет. Повечето от тях бяха водачи. Избягахме само трима — аз, още един шиши и едно момиче — моя повереничка. Слушай, Койко, няма много време. Услугата, за която те моля, е да пазиш това момиче, да я приемеш сред прислугата си, докато си в Киото и дори когато се завърнеш в Йедо…
— О, бих искала, но, толкова съжалявам, ще стане много трудно, генерал Акеда е изключително придирчив. Той лично ще беседва с нея. Така стори и с останалите ми помощнички. — Койко говореше колкото е възможно по-любезно, в душата си ужасена, че Кацумата смее да й прави толкова опасно предложение — тя да укрие избягала шиши дори и момичето да е невинно. — Ще е необикновено труд…