Мейкин го бе заляла с поток от извинения и му се бе поклонила унизено. А той се бе смял по целия обратен път към Йедо, тъй като ги бе надвил, бе ги опозорил и бе отправил и към двете твърдо предупреждение: „Не се опитвайте друг път да ме разигравате.“
Койко не откъсваше очи от него — наблюдаваше го и чакаше.
— Чувствам се щастлива, господарю, когато се усмихваш.
— А защо се усмихвам?
— Заради мен, господарю — простичко отвърна тя. — Защото ти помагам да се надсмиваш над живота. И макар отреденото на мъжа време на земята да минава само в стремително търсене на завет, преди да започнат дъждовете, ти ми позволяваш от време на време да се погрижа за заслон от дъжда.
— И ти го правиш — отбеляза Йоши със задоволство. „Ако я оставя тук, няма да я видя седмици наред. А животът е просто черешов цвят, изложен на капризите на своеволен вятър — и нейният живот, и моят, животът въобще.“ — Не ми се ще да оставаш тук.
— Ще се радвам да се върна отново у дома.
Дълбоко в душата си Йоши мислеше за Мейкин.
„Не съм забравил, че е осведомител на шиши, каквато беше и твоята прислужничка. Глупаво е от страна на мама-сан да излага на риск теб, а и мен и да те смята за част от оная сган от убийци.“
— Някоя от твоите помощнички умее ли да язди, Койко?
— Не зная, господарю. Надявам се, че поне една умее.
— Ако дойдеш с мен, и ти ще трябва да яздиш. Ще вземеш само една прислужница и никакъв багаж. Паланкинът ти ще ме забави. Ако предпочиташ, лесно ще уредя да пътуваш без бързане с всичките си помощнички.
— Благодаря ти, но тъй като ти предпочиташ да съм с теб, твоите предпочитания, разбира се, са и мои. А превърна ли се в бреме за теб, лесно ще разрешиш въпроса. За мен е чест, че ме помоли.
— Но имаш ли приемлива прислужница, която да умее и да язди? Ако нямаш, просто ще ме последваш колкото се може по-бързо. — Йоши, без да я обиди, отново й даде възможност изискано да отклони предложението му.
— Имам една, господарю. — Внезапно хрумване осени Койко. — Тя е нова мейко, не точно прислужница, а чираче и дори нещо повече. Казва се Сумомо Фуджахито, дъщеря е на гоши от Сацума, повереница е на мой стар приятел — мой някогашен клиент, който се отнасяше много добре с мен.
Той изслуша разказа й за Сумомо, но тъй като бе изключително опитен, що се отнася до обичаите на Свободния свят, не разпита за другия клиент. Заинтригуван, изпрати да повикат момичето.
— И тъй, Сумомо, значи баща ти не одобрява твоята бъдеща женитба?
— Така е, господарю.
— Непростимо е да не се подчиниш на родителската воля.
— Да, господарю.
— Ще се подчиниш ли на родителите си?
— Да, господарю. — Тя го изгледа безстрашно. — Аз вече им заявих най-смирено, че ще изпълня волята им, но ще умра, преди да ме омъжат за другиго.
— Баща ти е трябвало да те изпрати в манастир заради подобна безочливост.
Тя помълча, после прошепна:
— Да, господарю.
— Какво правиш тук, в Киото, и защо не си си у дома?
— Моят… моят настойник ме изпрати тук, за да придобия добри навици.
— Той е направил нещо много лошо, нали?
— Толкова съжалявам, господарю. — Тя склони глава до татамите грациозно и любезно, но той бе сигурен, че момичето не изпитва никакво разкаяние.
„Защо ли си губя времето? — помисли си Йоши. — Навярно защото съм свикнал към пълно подчинение от страна на всички, с изключение на Койко, която трябва да бъде направлявана ловко като нестабилна лодка при силен вятър. А може би защото ще е забавно да обуздая това младо същество, да я превърна в железен юмрук, нищо че прилича на новооперено соколче скитник — да използвам клюна и ноктите й за свои цели, а не за тоя «венец на творението» Ода?“
— А какво ще правиш, ако този гоши от Сацума, този твой Ода, в крайна сметка реши да се покори на родителите си и да си вземе друга жена за съпруга?
— Ще съм доволна дори да ме приеме за своя любовница, пък и без интимна близост. Ако се умори от мен или ме отпрати, толкова съжалявам, но в същия ден ще умра.
— Ти си една глупава млада жена.
— Да, господарю. Моля да ме извиниш, това е моята карма. — Сумомо наведе очи и застина.
Йоши развеселен хвърли за миг поглед към Койко, която чакаше решението му.