И изведнъж я побиха тръпки — с разтърсваща сила я връхлетя нова представа за действителността: „Каква глупост е това соно-джой Само някакъв си възглас. Като че ли ще промени нещо. Ще се сменят неколцина водачи, и толкоз. А новите ще бъдат ли по-добри? Не, освен ако Хирага не стане един от тях и, да, може би ако Кацумата също стане водач. Но, ах, толкова съжалявам, те няма да го доживеят.
Тогава защо да ги следвам?“
Една сълза се търколи по страната й. „Защото Хирага превръща мозъка ми на пихтия, слабините ми…“
Призори Йоши се измъкна от леглото и прекоси външната стая. Юката му бе запретната. Дъхът му излизаше на струйки в студения въздух. Койко се размърда, видя го, че е добре, и отново задряма. Във външната стая Сумомо вече бе скатала завивките и ги бе прибрала в стенния шкаф, ниската масичка вече бе подредена за закуската им, а двете им възглавнички спретнато бяха поставени на място.
Навън бе още по-мразовито. Той нахлузи сламените си сандали и по верандата се отправи към домакинската постройка. Кимна на чакащите прислужници, избра си едно свободно ведро в редицата и се зае да се облекчи. Пусна силна струя и това го удовлетвори. Край него стояха други мъже. Нито той им обърна внимание, нито те на него. Лениво насочи струята към неизбежния рояк мухи, но не очакваше да удави някоя от тях.
Свърши и се придвижи към другия край. Там клекна над свободна дупка в дървената пейка. От двете му страни клечаха мъже и няколко жени. Сумомо бе между тях. В съзнанието си той се чувстваше сам. Ушите, очите и ноздрите му бяха плътно затворени за тяхното присъствие, както и техните — за всички останали.
От най-ранно детство усърдно бе развивал тази наложителна способност: „Трябва да работиш над това, малкият ми, повече от всичко друго, иначе животът ти ще стане непоносим.“ Втълпяваха му го непрекъснато, както на всяко дете. „Тук живеем рамо до рамо: родители, деца, дядовци, баби и прислуга във всяка микроскопична къщица. Стените са от хартия, уединението ще се вкоренява само в мозъка ти и може да съществува единствено там. По този начин ще изразяваш към околните крайно необходимата учтивост. И само по такъв начин ще бъдеш спокоен, цивилизован и няма да полудееш.“
Йоши разсеяно пропъди мухите. Някога като дете се бе ядосал на две-три, които го тормозеха, и се бе опитал да ги смачка. Незабавно му зашлевиха плесница. Бузите му пламнаха от болка, но повече от срам, че е причинил мъка на майка си и я е принудил да го накаже.
— Толкова съжалявам, синко — тихичко му бе казала тя. — Мухите са като изгрева и залеза — неизбежни. Но могат и да се превърнат в мъчение, ако ги оставиш. Научи се да не ги забелязваш. Всеки ден за известно време, докато е необходимо, моля, заставай там и ги оставяй да пълзят по лицето и ръцете ти, без да мърдаш. Докато не се превърнат в нищо. Мухите трябва да се превърнат в нищо за теб — калявай волята си, нали за това ти е дадена. Нека се превърнат в нищо за теб и тогава няма да нарушаваш спокойствието си и което е най-важно, спокойствието на другите…
И сега, докато клечеше, усещаше несметни рояци мухи отзад и по лицето си. Те не го дразнеха.
Приключи бързо. Оризовата хартия бе от най-високо качество. Почувства се много ободрен и свеж. Протегна ръце слугите да му полеят. Когато изми ръце, обля лицето си с вода от друг съд, потръпна, пое малка кърпа и се избърса. Върна се на верандата и съзнателно разтвори сетивата си.
Около него странноприемницата кипеше, малкото коне бяха оседлани и натимарени, мъже, жени, деца и носачи вече се хранеха и шумно бъбреха, други потегляха към следващата спирка от пътуването си за или от Киото. В пустеещото пространство до входната порта Абе проверяваше войниците и снаряжението. Видя Йоши и отиде при него.
Заради хората наоколо не му се поклони, но това му се стори изключително трудно. Униформата му бе изискана и изглеждаше освежен.
— Добро утро. — Абе с усилие преглътна „господарю“. — Готови сме да потеглим, когато кажеш.
— След закуска. Приготви паланкин за господарката Койко.
— Незабавно. За коне или за носачи?
— За коне.
Йоши се прибра в стаите и съобщи на Койко, че днес тя няма да язди. Щял да види как напредват и довечера да вземе решение. Сумомо щеше да язди както обикновено.
До вечерта едва-едва преодоляха две спирки.
Село Хамамацу
За нощувка Йоши избра кръчмата на Жеравите — нито най-добрата, нито най-лошата в селото. Хамамацу бе приятно селище от къщи и от странноприемници покрай Токайдо, прочуто със своето саке. Тук пътят извиваше надолу и се спускаше към морето.