Сумомо бе коленичила до вратата и търпеливо чакаше. До нея седеше прислужница с мангал, горещ чай и подноси със закуска.
— Добро утро, господарке. Тази заран е студеничко, нека аз ти приготвя чая!
— Да, добре, Сумомо, и то мигом. Затвори вратата, мразовито е. — Койко забърза към спалнята, като се провикна: — Тръгваме към обяд, Сумомо. Тогава ще си облечем пътните дрехи.
— Да, господарке. — Девойката все още стоеше до външната врата и се опитваше да се овладее. Веднага бе забелязала, че някой е местил вързопа й, възелът на копринения квадрат бе завързан не така, както го правеше тя. Дневното й кимоно все така си лежеше сгънато отстрани, но си личеше, че също е било пипано.
Със секнал дъх изчака, докато прислужницата си иде, и го разгъна. Напипа скритите шурикени в тайния джоб на ръкава и си отдъхна.
„Чакай, чакай — помисли си девойката и лицето й пламна, — това, че все още са тук, не означава, че никой не ги е открил. Не изпадай в паника! Мисли! Кой ще претърсва вързопа ми и защо? Крадец? Никога! Абе? Някой от войниците? Койко? Йоши? Ако е бил някой от тях, досега щях да съм вече мъртва или поне завързана и разпитвана…“
— Сумомо, готов ли е чаят?
— Да, идвам, господарке…
Бързо нахлузи кимоното върху нощната си йоката. Вече се бе измила, бе си почистила зъбите и бе сплела косата си на традиционната плитка. Върза своя оби и премести ножа, а съзнанието й работеше с пълна сила: „Някой от тях ли го е направил? Може би не е внимавал. Навярно не ги е забелязал, тъй като не е очаквал да са скрити там. Може да е бил неопитен? Койко? Защо ще претърсва нещата ми тъкмо сега?“ Естествено, останалите прислужници бяха сторили това още когато пристигна за пръв път в жилището на Койко. Тогава шурикените си бяха у нея.
Мислите й се въртяха с бясна скорост из съзнанието й, докато поставяше оризовата каша да се топли, правеше чая и отнасяше една чаша в банята при Койко, която вече се бе изкъпала с топлата, ухаеща на цветя вода от ведрата. Бяха донесли водата призори през малък капак на пода така, че да не разлеят нито капка по татамите и да не обезпокоят отседналите гости. По същия начин бяха отнесли и нощните гърнета.
— Ще си облека кафявото кимоно с шарана — каза Койко и изискано отпи от чая. Кожата й бе настръхнала от студа, колкото и да се правеше, че не забелязва мразовитата утрин — и ще си сложа златистия оби.
Сумомо побърза да изпълни нарежданията й. Сърцето й все още бе свито, докато вземаше дрехите и помагаше на господарката си да се облече.
След като оби бе завързан, както Койко изискваше, куртизанката коленичи на един от футоните. Сумомо коленичи зад нея и се зае да разресва лъскавата й, дълга до кръста коса.
— Добре се справяш, Сумомо, понаучила си се, но, моля те, прави по-плавни и продължителни движения.
Навън разбудената странноприемница вече кипеше от живот. Прислужници, войници и обикновени хора високо разговаряха помежду си. Чуха се гласовете на Абе и на Йоши. Двете жени се заслушаха, но не можаха да различат думите им. Гласовете на мъжете се отдалечиха.
— Още двадесет разресвания и ще закуся и ще изпия още една чаша чай. Ти гладна ли си?
— Не, господарке, благодаря ти, но вече хапнах.
— Май не си се наспала? — запита Койко, като забеляза, че момичето е изнервено.
— Не, господарке. Толкова съжалявам, задето ви споменавам за моите трудности, но понякога имам безсъние, а като заспя, сънувам лоши сънища — отговори Сумомо находчиво, все още разстроена. — Лекарят ми даде някакво успокоително лекарство. Забравих да го взема със себе си, като отидох в друга стая.
— Ах, така ли? — Койко прикри облекчението си. — Я си вземи малко сега.
— О, това може да почака и…
— Моля те, настоявам. Много е важно да си спокойна.
Покорно и с благодарност Сумомо намери шишенцето. Не беше пипано. Отпи и отново го запуши. Почти веднага усети как по жилите й се разлива топлина.
— Благодаря ти, господарке. — Девойката продължи с ресането.
След като хапна топлата оризова каша с туршия, малко студена печена змиорка с кисело-сладък сос и оризов кекс, Койко рече:
— Сумомо, седни, моля те, и си налей чай.
— Благодаря ти, господарке.
— Господарят Йоши реши да не го придружавам, а да го последвам с паланкина с по-умерена скорост.