Малкълм Струан вдигна очи, когато Джейми почука. Веднага зърна вестника.
— Добре. Тъкмо се канех да питам за него.
— Взех ти един брой. Едно птиченце ми каза, че се налага.
— Ах! — Малкълм се ухили. — Напечатали ли са писмото ми?
— Трябваше да ме предупредиш, та да измисля как да понамаля удара.
— Я се успокой — добродушно го посъветва Малкълм. Взе вестника и го разтвори на рубриката за писма. — Нищо лошо няма в това да заемеш нравствено становище. Търговията с опиум е безнравствена работа, същото се отнася и за контрабандата с оръжие. А не ти казах, защото исках и ти да се изненадаш.
— Е, постигна го! С това ще пощуриш търговците тук, пък и в цяла Азия и те ще ни нанесат ответен удар. Ние се нуждаем от приятелите си, както и те от нас.
— Така е. Но защо писмото ми да предизвика ответен удар? Я! — То бе отпечатано на водещо място и бе озаглавено:
— Добре са го измислили. Харесва ми.
— Извинявай, но на мен не ми харесва. Непременно ще последва ответен удар, тъй като всички са наясно, че няма как да не търгуваме с тези стоки, инак с нас е свършено. Ти си тай-пан, но не можеш… — Джейми замълча. Малкълм му се усмихваше невъзмутимо. — Ами какво, по дяволите, ще правим с пушките за Чошу? Ти им взе парите, макар да се съгласи да прехвърлиш оръжието на оня другия — Уатанабе, за господаря Не-знам-кой-си или нещо такова. И увеличи поръчката на пет хиляди!
— Всяко нещо с времето си. — Малкълм остана спокоен, макар да се сети, че майка му бе отменила тази поръчка. Той незабавно я бе възобновил с възможно най-бързата поща.
„Много глупаво от нейна страна. Тя не разбира нищо от Япония. Както и да е, след няколко дни ще й сложа юздата.“
— Междувременно, Джейми, няма нищо лошо в това да заемеш нравствено становище — безгрижно заяви Струан. — Времената се менят и ние с тях, не смяташ ли?
Макфей премига.
— Искаш да кажеш, че просто си скроил номер? За да объркаш противниците ли?
— Времената се менят и ние с тях — щастливо повтори Малкълм. В писмото си най-подробно се застъпваше за постепенното премахване на търговията с опиум и оръжие точно както изискваше адмиралът. То недвусмислено го нареждаше до яростната позиция на самия Кетърър и поддържаше новия, предложен от правителството план за Азия: „Незабавно се налага да намерим начини да поставим търговския си подход на най-солидна основа в името на Нейно величество кралицата, Бог да благослови нея и нашата Британска империя; Търговската къща се гордее, че застава начело…“ Бе писал той наред с други цветисти излияния и се бе подписал: Тай-панът на Струан, както правеха баща му и дядо му в писмата си до вестниците. — Стори ми се, че много добре съм изложил всичко. Не мислиш ли?
— Да, така е. Убеди ме. Но щом е само… — Макфей щеше да каже „залъгалка“, но кого и защо залъгваха? — Но щом е само номер, защо се зае с това? Избрал си най-неподходящото време. На събранието непременно ще те заплашат.
— Нека.
— Ще решат, че си се побъркал.
— Нека. След няколко седмици ще го забравят, ние при всички случаи ще сме в Хонконг. — Малкълм засия в усмивка. Бе в прекрасно настроение. — Не се тревожи, зная какво правя. Искам една услуга от теб — остави съобщение на адмирала, че ще се отбия при него преди вечеря. Също и при Марлоу, когато слезе на брега. И двамата са поканени за осем, нали?
— Да, и двамата приеха. — Макфей въздъхна. — И тъй, значи ще ме държиш в неизвестност за причината?
— Не се безпокой, всичко върви прекрасно. А сега нещо далеч по-важно. Днес трябва да решим каква коприна ще поръчваме за следващата година. Виж дали Варгас е запазил счетоводните книги. Ще ми се да поговоря със сарафа за звонковите пари и за кредитите колкото се може по-скоро. Не забравяй, че утре двамата с Лижел ще прекараме целия ден с Марлоу на борда на „Пърл“. — Би изтанцувал една джига, ако можеше, но краката и стомахът го боляха по-силно от обикновено. „Няма значение — помисли си Малкълм, — утре е големият ми ден. Вече съм почти пред целта, а после всички да вървят по дяволите.“
Струан се стори странен на Джейми. Въобще не го разбираше. С всеки кораб от Хонконг пристигаше ново, все по-укорително писмо и до двамата от Тес Струан и въпреки това през последната седмица-две Малкълм изглеждаше съвършено спокоен и както преди инцидента на Токайдо — в добро настроение, съобразителен, учтив и отдаден на търговските дела, макар все още да не се чувстваше добре и да вървеше с огромни усилия. Съществуваше и някаква възможност да се отмени дуелът, назначен за вдругиден, за сряда.