— Ще се радвам, ако Търговската къща поеме инициативата в. Япония. Очевидно е, че нямате много време. Предполагам, че десет дни ще са ви достатъчни, за да предприемете практически стъпки. Смятам, че „Пърл“ и Марлоу утре ще са нужни на флота. — Кетърър се извърна да си върви.
— Почакайте. — Малкълм все повече се безпокоеше. — Да речем, че още сега обявя пред всички присъстващи тук, че ние… ние прекратяваме всякакви доставки на оръжие в Япония. От днес. Това ще ви удовлетвори ли?
— Въпросът е дали това ще удовлетвори вас. — Адмиралът се наслаждаваше да гледа как човекът, олицетворяващ всичко презирано от него, се гърчи на въдичката. — Дали?
— Какво… какво трябва да направя и да кажа, сър?
— Не е моя работа да въртя вашата „търговия“. — Кетърър произнесе думата с присмех и тя прозвуча като псувня. — Струва ми се, че онова, което е добро за Япония, е добро и за Китай. Ако обявите търговията с оръжия за незаконна тук, защо да не сторите същото и в Китай с всички ваши кораби? Същото се отнася и за опиума.
— Не мога — отвърна Малкълм. — Това ще ни разори. Търговията с опиум не е забранена, а и двете са законни…
— Интересно. — В гласа му отново прозвуча сарказъм. — Благодаря ви за прекрасния обяд, господин Струан, прекрасен както винаги. Ще ме извините ли, имам много работа утре.
— Почакайте! — разтреперан викна Малкълм. — Моля ви, моля ви, помогнете ми. Утре е много важен ден за мен. Кълна се, че ще ви поддържам във всичко. Ще взема инициативата върху себе си, но ви моля да ми помогнете за утре. Моля.
Адмирал Кетърър сви устни, готов да приключи този безсмислен разговор. „Туйто! Макар да няма съмнение, че не е зле да се възползвам от поддръжка сред тия калпазани, ако дори и една десета от злословията, изприказвани на скапаното им събрание, се окаже вярна. Този май не е чак толкова лош, но как да му се доверя… и все пак, сравнен с останалите, сравнен с онова чудовище Грейфорт?“
— Кога е дуелът ви?
Малкълм се канеше да му каже честно, но се въздържа.
— Ще ви отговоря, щом искате, сър, пък и запомних какво ми казахте за дуелирането, но най-малко две поколения в моето семейство са се отнасяли много сериозно към въпросите на честта и аз не искам да остана назад. Това е традиция, както е и с флота, предполагам. Голяма част от обаянието на Кралския военноморски флот се дължи тъкмо на традициите и на честта, нали?
— Без тях Кралският флот нямаше да е Кралският флот. — Кетърър отново дълбоко всмукна от пурата си. „Този млад непрокопсаник поне разбира за какво става дума. Слава Богу, макар че това няма да наклони везните в негова полза. Истината е, че майката на този клет глупак има всички основания да не одобрява брака му — момичето е доста хубавичко, но едва ли е за него, от лошо коляно е, типична французойка. Аз му правя услуга.
Наистина ли?
Я си спомни Консуела ди Маркос Перес от Кадис!“
Бе я видял за пръв път като юнкер на „Ройъл соврин“ по време на посещенията на вежливост в пристанището. В края на краищата Военноморското министерство му отказа разрешение да се ожени за нея. Баща му също се противопостави, а когато най-сетне Кетърър се сдоби със съгласието и на двете страни и хукна да й иска ръката, тя вече се бе сгодила. „И тя бе католичка“ — помисли си тъжно адмиралът. Той все още я обичаше въпреки изминалите години.
„Католичка — всички се побъркваха от това, както и майката на Струан, бас държа. Като че ли има някакво значение… Макар че Консуела бе от добро семейство, а не като това момиче тук. Да, все още я обичам. След нея не съм обичал никого. Не ми се е приисквало да се оженя, след като я загубих. Някак си не можах. Е, все пак ергенството ми даде възможност да вложа всичките си сили във флота, тъй че животът ми не мина съвсем напразно.
Наистина ли?“
— Ще пийна още една чаша портвайн — рече Кетърър. — Тя ще ми отнеме десет-петнайсет минути. Можеш ли за десет-петнайсет минути да поемеш инициативата в свои ръце, а? Как ще го направиш?
41.
Горнт изтича надолу по стълбите на Струанови навън в нощта след потъналите в оживен разговор гости, облечени топло и притискащи шапките си да не ги отвее вятърът. Неколцина от тях ги очакваха прислужници с лампи, та да ги съпроводят до домовете им. Той любезно, но припряно пожела на всички лека нощ и се отправи към съседната къща на Брокови. Там стоеше на стража висок сикх с тюрбан, който го поздрави и зяпна от изумление, докато Едуард взе стъпалата по две наведнъж и почука на вратата на Грейфорт.