— И не каза нищо за Струан и за момичето?
— Не, сър. Нали ви обясних — не откъсваше очи от нея.
— Заради циците й — измърмори Норбърт. — Какво стана, след като Струан направи своето съобщение?
— Отначало настъпи тишина, после се вдигна врява, посипаха се въпроси, смехове, дюдюкане. Марлоу и останалите флотски офицери го посрещнаха с одобрителни възгласи, но повечето присъстващи се разгневиха. Макфей пребледня като платно, Дмитрий едва не заплю Струан, а Сър Уилям се втренчи в него и поклати глава, сякаш горкото момче е станало предмет на съжаление. Аз се бях вторачил в Кетърър. Той така или иначе не се издаде с нищо и каза на Малкълм само: „Интересно.“ Веднага се изправи, благодари за вечерята и си отиде. Струан се опита да го спре, взе да го разпитва за утре, но адмиралът или не го чу, или се направи, че не го чува, излезе и остави Малкълм разтреперан. В същото време, сър, всички говореха едновременно, без да се изслушват един друг, като на китайски пазар. Повечето вбесени крещяха на Струан, че е откачил, как щели да поддържат търговията — все очевидни и верни неща.
Норбърт допи чашата си. Горнт понечи да му налее още, но Грейфорт поклати отрицателно глава:
— Тая лимонада не я пия преди сън, щото пърдя от нея. Налей ми едно уиски — бутилката е ей там. — Тя се намираше на бюфета — дъбов, очукан, със стар морски часовник върху него. — Какво има на борда на „Пърл“, че напира толкоз?
— Не зная.
— Какво направи Струан, след като Кетърър си тръгна?
— Просто седна, отпи голяма глътка и се загледа в пространството. Разсеяно се сбогуваше с гостите, които тръгнаха да се разотиват, и дори не обръщаше внимание на Анжелик — нещо съвсем необичайно за него. Що се отнася до нея, тя се озърташе ококорено — по изключение не бе в центъра на вниманието и очевидно не разбираше какво става. Ето защо предположих, че Струан и на нея не е поверил тайната си. Реших, че е най-добре да ви известя, и затова си тръгнах.
— Спомена за някаква тайна. Каква е тя, а? От къде на къде тая стара кучка Тес Струан ще се реши на търговско самоубийство?
— Заради замисъла на Сър Морган, сър.
— Какво?
— Заради Сър Морган. — Горнт се ухили широко. — Преди с вас да отплаваме от Шанхай, той ми повери скришом, че те с господин Брок са замислили и вече довеждат докрай някакъв проект, който ще разори Струанови и ще ги довърши веднъж завинаги. Каза ми, че всичко се въртяло около хавайската захар, банка „Виктория“ и…
— А? — Норбърт се втрещи. Сър Морган настояваше да не запознават Горнт с подробностите около удара и му бе заръчал той също да си мълчи: „… макар че на момчето можем да се доверим. Да, и няма нищо лошо, ако се помотае около Струан и приближените му, та белким подочуе нещичко.“ — Морган запозна ли те с подробностите около тая работа?
— Не, сър. Само ми нареди какво да предам на Струан и то да остане в пълна тайна.
— Исусе Христе. — Норбърт бе изкаран от търпение. — Я по-добре започни от самото начало.
— Каза да не ви запознавам с моята роля, докато не я доведа докрай, докато не осъществя каквото ми е заръчал. Е, изпълних всичко — Малкълм ми поверява тайните си, така че вече мога да ви уведомя. — Горнт отпи от шампанското си.
— Давай по-бързо де!
— Сър Морган ми нареди да разкажа на Струан куп истории. Той смята, че те съдържат достатъчно истина, та да хванем на въдицата Малкълм, а чрез него — истинския тай-пан Тес Струан. Сър, мога смело да заявя, че последният тай-пан Струан здравата е налапал въдицата. — Горнт набързо предаде на Норбърт същността на разказаното пред Малкълм. Завърши и се засмя: — Ще му предам „секретните подробности“ след дуела, докато отива на кораба си.
— И какво трябва да му кажеш?
Норбърт слушаше много внимателно и тъй като бе запознат с истинските подробности, бе очарован от лукавството на Морган. Ако Тес Струан реагира на лъжливите сведения, това осигуряваше на Сър Морган няколкото седмици, от които се нуждаеше. „Но, сър — бе му казал Норбърт в Шанхай, след като планът бе изложен, — вече става съвсем просто и нямате нужда от допълнително време. Аз ще си свърша работата в Йокохама преди Коледа.