— Ами, Андре, не зная какво да ти кажа. Аз… ами… опитах с друго момиче, един път. Къщата, която ти ми препоръча, съвсем не е лоша. И си мисля, че да имаш едно и също постоянно момиче май не е чак толкова хубаво. Искам да кажа, че разходите са огромни, а пък… аз имам нужда от кон за поло…
— Да имаш свое момиче крие и добри, и лоши страни. — Андре не издаде безпокойството си. — Според мен — да отложим обсъждането на договора до „напредък в отношенията“.
— Значи и вълкът да е сит, и агнето да е цяло?
— Че защо не? Всички те съществуват за наше удоволствие, нали? Макар че Фуджико и Райко са нещо по-особено. — Андре го убеждаваше, защото не искаше Тайърър да се откачи от въдицата на Фуджико, както и самият той — да е хванат на въдицата на Райко. Да бъдат тайни съучастници бе едно нещо, но тя да го държи в ръцете си — друго. Понсен щеше да уреди срещата, а как да съблазнят Тайърър и да предизвикат у него предишната страст, си беше тяхна работа. — Остави това на мен. Утре става ли? Обещавам ти, че ще те посрещнат ентусиазирано.
— О, така ли? Е, добре.
— Филип… — Андре се озърна наоколо — Анри изгаря от нетърпение да подкрепи Сър Уилям в намерението му да скастри най-сурово този глупак тайро Анджо. Този път кретенът му с кретен мина всякакви граници. Сър Уилям ще може ли да приеме Сьоратар утре насаме? Хенри иска да сподели с него някои свои виждания на четири очи.
— Със сигурност. — Тайърър тутакси наостри уши, приятно изненадан. Умората му изчезна. Обикновено Сьоратар предприемаше някое свое френско начинание, а те научаваха едва когато инициативата му вече бе в разгара си. Като например тайната покана до господаря Йоши да посети френския флагман, за която научиха току-що от свои източници: китайски прислужници във Френската легация бяха подслушали плана на Понсен и Сьоратар и го бяха предали на главния прислужник Чен, който го бе съобщил на Струан, който от своя страна бе казал на него, а той — на Сър Уилям. — Военен съвет ли ще свикат? Само те двамата?
— Предлагам да участваме четиримата — те ще имат нужда от помощници, които да приведат намеренията им в действие. Но колкото по-малко хора са замесени, толкова по-добре. Ако по-късно решат да включат адмирала и генерала, добре. Но по-късно, а? — запита Понсен.
— Искрено споразумение! Утре сутринта първата ми работа ще е да поставя въпроса пред моя Старец. В единайсет става ли?
— Не може ли в десет? По обяд имам среща. Андре вече бе изяснил замисъла заедно със Сьоратар веднага щом се прибра от Райко:
— Анри, тази среща може да се окаже много важна. Най-хубаво ще е останалите посланици да, не знаят нищо. Този път се налага да се престорим, че поддържаме британците сто процента. Те имат военни кораби, а ние — не. Ще ги подтикнем да прибегнат до въоръжени действия.
— Защо?
— Подразбрах нещо от Тайърър, който на свой ред го е научил от своя опитомен самурай Накама… Анри, Филип учудващо е напреднал с японския за такова кратко време. Това момче проявява забележителни способности, тъй че се налага да го наблюдаваме внимателно и да се държим приятелски с него. Та Тайърър е открил, че Анджо и Йоши Торанага не могат да се понасят. Йоши е аристократ като теб, докато Анджо не е чак такъв благородник.
Андре развеселено забеляза как Сьоратар се наду от ласкателството му, въпреки че не бе по-голям аристократ от него самия.
— Скришом ще насърчим британците да смажат Анджо, но в последния момент ще се отдръпнем от участие в същинските стълкновения, като продължим да развиваме връзките си с Йоши — те са неотложна и тайна национална политика. Ще го направим наш съюзник, налага се, а после с негова помощ ще натопим британците обратно в тяхната собствена клоака и ще вземем в свои ръце контрола над чуждото присъствие тук.
— И как ще го постигнем, Андре? Как ще развием връзките си с Йоши?
— Остави това на мен — отвърна Понсен. Смяташе чрез Райко, като я снабдява с първокласни разузнавателни сведения и с пари, да се свърже с нужните хора, за да се добере и сближи с Йоши. — Той ще стане за нас ключът, с който да отворим Япония. Ще трябва да вложим известни суми, не много големи. Но ако попаднат в нужните джобове… — „и част от тях ще се отклонят в моите“ — изкиска се Понсен наум — гарантирам нашия успех. Йоши ще се превърне в нашия Рицар на блестящите доспехи. А ние ще му помогнем да стане сър Галахад, за да погуби крал Артур на Дребосъка Уили.
„И защо не — отново си повтори наум Андре, докато стоеше с Тайърър на стъргалото, — още една ключова фигура върху шахматната дъска на френското господство в Азия! А Филип ще…