„О, да, искам го и извадих голям късмет.“
Сега бе на двайсет и две. Бе родена в стопанство край Нагасаки в провинция Хидзен на Южния остров. На петгодишна възраст една от многото жени посреднички я покани в Свободния свят. Тази жена, както и другите, кръстосваше страната и търсеше деца, подходящи за гейши — артистични личности, които като Койко щяха да се обучават на всички изкуства, а не само за нецуджо-джин, момичета за страст. Родителите й приеха и получиха пари и полица за пет години, чието изплащане щеше да започне след десет години, а сумата щеше да зависи от успехите на дъщеря им.
От нея не излезе гейша — не й вървеше нито свиренето на шамисен, нито пеенето, нито танците и актьорството. Но като момиче за любов направи първите си крачки на петнайсет, бе по-образована от връстничките си и скоро доби голямо значение както за своята мама-сан, така и за себе си. По онова време я наричаха Геко — Лунен лъч, и макар тогава в Нагасаки да бе пълно с чужденци, тя не бе приемала никого от тях. Нейната Къща обслужваше единствено японци от най-висшите класи.
Веднъж през октомври — Месеца без богове — Геко прие нов клиент. Бе с една година по-голям от нея — на осемнайсет, гоши и син на гоши, обикновен фехтувач, обикновен войник, но за нея — мъжът на мечтите й. Казваше се Шин Комода.
Страстта им разцъфтя. Момъкът бе беден, сметките му си оставаха неплатени. Колкото и да се опитваше мама-сан да обуздае взаимното им привличане, нито думите, нито постъпките й не им оказаха никакво въздействие. Така продължи до следващата пролет. Без да предупреди Геко, мама-сан отиде при майката на младежа, поклони й се и любезно си поиска парите.
Пари нямаше. Майката помоли за отсрочка.
Забраниха на момъка да се среща с Геко. Външно Шин се подчини на родителите си, но в душата си остана непреклонен. След седмица той и Геко избягаха заедно предрешени и обширното пристанище ги погълна. Там си промениха имената и с нейните спестени пари и бижутата, които бе взела със себе си, купиха билети трета класа за крайбрежния кораб до Йедо, който отплава още същия ден.
След седмица Шин Комода бе опозорен пред цялото село и обявен за ронин. Мама-сан отново посети майка му. Бе въпрос на чест да изплатят сметките на сина си. Единственото ценно нещо у майка му и единствената й гордост бе дългата й и красива коса. Със съгласието на баща му тя отиде при един перукер в Нагасаки. Той я купи, без да се двоуми. Парите едва стигнаха да заплатят сметките на сина си. И тъй, тяхната чест бе спасена.
В Йедо, останали почти без пукната пара, Геко и Шин успяха да си намерят безопасна квартира в бедните квартали на града. А също и будистки свещеник, който да ги ожени. Тъй като и двамата нямаха документи, а на миналото бяха сложили кръст, животът им бе труден, почти невъзможен, но те живяха щастливо цяла година, на прага на бедността, без да общуват с никого. Всичко това не бе от значение, защото взаимността им ги сгряваше, любовта им се разрасна и се оказа плодоносна. Парите й се стопиха, макар да се стараеше да ги харчи благоразумно, а с неговата заплата едва свързваха двата края — единствената работа, която Шен успя да си намери, бе като пазач на долнопробен публичен дом, който дори бе извън тамошната Йошивара. Но всичко това нямаше значение.
Нищо не бе от значение. Бяха заедно. Оцеляха. Двете им стаички блестяха от чистота. Геко ги бе превърнала в дворец и убежище за него и за детето. Тя все предлагаше ли, предлагаше, но той все отказваше и отказваше:
— Никога! Никога, никога, никога повече не ще те познае друг мъж, закълни ми се!
Тя се закле.
Когато синът им стана на годинка, Шин бе убит при някаква кавга. С него сякаш убиха и нея.
След седмица нейната мама-сан й направи предложение. Геко й благодари и отказа с уверението, че ще се завърне у дома в Нара. На пазара купи яркочервена свещ. Вечерта, след като детето заспа, тя тихичко я запали: докато я гледа, да помисли какво ще прави, преди пламъчето да изгасне. Отправяше молитви към боговете, обещаваше с последното примигване на пламъчето да реши какво е най-доброто за сина й, молеше ги за помощ, та решението й да бъде мъдро.
Свещта изгасна, а изходът се оказа толкова простичък, толкова правилен: трябва да изпрати сина си при родителите на баща му. Синът й ще замине самичък. Тя ще се престори, че те със съпруга й са извършили джинсай — съвместно ритуално самоубийство като извинение пред родителите му, задето са им нанесли оскърбление. Детето трябва да има пари поне за една година, за предпочитане — повече, за да го приемат. Само така ще получи наследството си на самурай. И последно: нямаше смисъл да се подчинява на клетвата си към мъртвия, след като бъдещето на живото им дете бе заложено на карта.