— Няма значение, времето е много хубаво, никакви признаци за буря във всяко едно отношение, нито пък някоя лека буря би засегнала „Пърл“.
Той пренасочи бинокъла към флагмана. Неговият катер се връщаше от посещение при „Пърл“. Навярно бе доставил заповеди.
Вратата зад Малкълм рязко се отвори. Чен влезе шумно с димяща чаша чай.
— Добрутро, тай-пан. Ти, а не спи, хей, дубро чайче бърже, бърже?
— Аййиая! Колко пъти трябва да ти казвам да говориш на цивилизован език, а не на пиджин. Ушите ти да не са пълни с лайната на твоите предци, а мозъкът ти да не е станал на пихтия?
Чен задържа усмивката на лицето си, но вътрешно изпъшка. Бе очаквал духовитата му забележка да разсмее Струан.
— Аййиая, толкова съжалявам — и добави традиционния китайски поздрав, отговарящ на „добро утро“. — Ял ли си ориз днес?
— Благодаря ти. — През бинокъла Малкълм видя един офицер да излиза от катера на флагмана и да се качва по мостика. „Нищо, което да показва едното или другото. По дяволите!“
Малкълм пое чашата.
— Благодаря. — В момента не го болеше особено, само обикновената поносима болка, тъй като вече бе взел сутрешната си доза. През последната седмица бе успял да намали количеството. Сега взимаше веднъж сутрин, веднъж вечер и се бе заклел, че в бъдеще ще пие лекарството само веднъж на дек, ако денят е минал добре.
Чаят беше хубав. Бе примесен с истинско мляко, с много захар и тъй като беше първият за деня, в него бе сипана малка глътка ром, традиция, започната от Дърк Струан, бе му казал баща му.
— Чен, извади ми дебелите панталони и вълнената фланелка, ще си сложа връхно палто.
Чен се стъписа.
— Чух, че пътуването се отлага, тай-пан.
— В името на всички богове, кога чу това?
— Снощи, тай-пан. Петият братовчед в къщата на Главния чуждоземски дявол го чул да разговаря със Смачкания като гъба нос от големия кораб, който казал: „Никакво пътуване.“
Стомахът на Малкълм се сви и той се добра пипнешком до прозореца. За негово потресение катерът затъваше на двеста метра от брега. Носът му не се поклащаше. Тъкмо понечи да изпсува раздразнено, и видя, че от димохода излезе пушек и че носът се издига, когато катерът набра скорост. Бинокълът му обхвана палубата, но съзря само боцманът да крещи, гребците бяха на палубата в случай на нова повреда. При тази скорост катерът щеше да е на техния док за по-малко от десет минути.
С помощта на Чен Малкълм се облече. Бързата проверка показа, че катерът е почти на брега. Той отвори прозореца и проточи шия навън, докато боцманът се изкачи на пристана и затича толкова бързо, колкото големият му корем позволяваше.
— Насам, боцмане!
Прошареният мъж се бе задъхал, докато стигне до прозореца.
— Поздрави от капитан Марлоу — изпъхтя той, — моля, вие и… и дамата ще се качите ли на борда?
Струан нададе радостен вик. Той изпрати за А Со, нареди й да събуди и бързо да облече Анжелик. После тихо каза:
— Слушай, Чен, и не ме прекъсвай или ще избухна като фишек… — и му даде инструкции какво да опакова той самият и какво — А Со и да донесе сандъците на борда на „Буйният облак“ при залез-слънце. — Госпожицата и аз ще вечеряме и ще спим на борда, вие двамата също ще останете на кораба и ще се върнете с нас в Хонконг…
Чен засия от радост.
— Хонконг! Аййиая, тай-пан…
— … И да си държите устите по-здраво затворени и от миши гъз, или ще помоля Чжан от Търговската къща да махне имената ви от семейната книга. — Малкълм забеляза, че Чен посиня. Никога досега не бе използвал тази заплаха. Семейната книга беше връзката на всеки китаец с безсмъртието, с неговите деди от загадъчното минало и с далечните потомци, на които той самият щеше да се разглежда като далечен праотец. Където и да се родеше китаец по света, той се вписваше в селските регистри на прадедите. Без тях все едно не съществуваше.
— Слушам, господарю. Но А Ток?
— Аз ще се справя с нея. Доведи я.
Чен тръгна към вратата. Тя стоеше отвън. Той побягна. А Ток прекрачи вътре. Струан каза, че е решил тя да тръгне след него със следващия кораб, и толкова.
— О ко, синко. — Гласът й бе меден. — Това, което решаваш за старата си майка, не е онова, което старата ти майка решава, че е най-доброто за нея и нейния син. Ще си идем у дома. Ще си мълчим. Никой от смрадливите чуждоземски дяволи няма да научи. Разбира се, всички цивилизовани хора ще се интересуват от заговора. Ще си идем у дома заедно. Ще вземеш ли твоята блудница с теб? — Тя изтърпя острия му като камшик език, с който той й нареждаше никога да не използва отново тази или някоя подобна дума.