— Добре ли си?
— О, да — отвърна девойката. — Благодаря, Джон, беше… ами… изключително.
— О? — възкликна Марлоу разсеяно; вниманието му бе насочено към моряците при такелажа и на палубата, които вдигаха и нагласяваха платната. — Предполагам, че е така първия път. В открито море при буря там долу става отвратително. Огнярите и машинистите са от друга порода. — Той я заведе при Малкълм. — Съжалявам, трябва да ви оставя за момент.
Марлоу слезе до своята кабина, която беше в кърмовата част. Морякът часови му отдаде чест. Корабният сейф се намираше под койката му. Той го отключи нервно. Съобщението от адмирала гласеше: „Изпълнете запечатаните заповеди, 1/А 16/12.“
В сейфа бяха корабният дневник, шифрите, пари за разноски, счетоводната книга, книгата за наказанията, наръчници, митнически декларации, разписки, флотският правилник и няколко подпечатани плика, които му дадоха на флагмана сутринта.
Ръката му леко трепереше, докато търсеше нужния плик. Беше ли завръщането при флотата подготовка за войната, която очакваше? Марлоу седна на масата, заобиколена със столове, завинтени за палубата, и разчупи печата.
— Там долу беше изключително, Малкълм. Ужасно е, от една страна, за всичките тези мъже там долу, учудващо е, от друга — ако така е на един малък кораб, какво ли ще е моторното на голям параход, като „Великият източен“, да речем?
— Изумително е, Анжел. Аз видях как го спускаха по Темза последния път, когато бях в Лондон, преди четири години; тъкмо бях завършил училище — Боже, толкова доволен съм, че свърших с обучението. Целият е от желязо, с четири хиляди топа товароподемност, най-големият в света досега и построен да превозва емигранти до Австралия, хиляди наведнъж. Бяха нужни седмици, докато го пуснат на вода — направиха го странично, пълна неразбория — едва не потъна. Горкичкият Брунел, който проектира и построи кораба, фалира многократно, както и компаниите, които основаваше. Корабът бе с лош късмет, още при първото плаване се подпали и едва не изгоря — и това уби Брунел. По дяволите, не бих плавал на него — с лош късмет е още от поставянето на първата греда… — Той видя, че Марлоу се появи на палубата, и се намръщи. По лицето му не можеше да се разбере нищо.
Боцманът иззвъня осем пъти. Пладне.
— Аз ще поема управлението, помощник-капитане — рече Марлоу.
— Да, сър.
— Защо не заведеш госпожица Анжелик напред, тя може би ще иска да види отблизо някои от оръдията на палубата ни.
— С удоволствие. Госпожице?
Анжелик послушно го последва по прохода и по палубата. Той беше дребен, луничав и колкото нея на ръст.
— Вие сте от Уелс, нали, господин Лойд? — запита тя.
Мъжът се засмя, гласът му беше напевен.
— От Уелс, като хълмовете Ландриндод, които са моята родина.
Тя се засмя с него, наведе се срещу наклона на палубата и прошепна:
— Защо ме отпратиха като ученичка?
— Не мога да зная, госпожице. — Тя видя как хлътналите му кафяви очи гледат назад и после се върнаха върху нея. — Капитанът несъмнено иска да разговаря за обяда или да попита вашия мъж дали ще използва тоалетната. Мъжки разговор — рече той и очите му се усмихнаха.
— Вие го харесвате, нали?
— Капитанът си е капитан. Сега оръдията, госпожице.
Смехът й звънна и сгря моряците наблизо, а Марлоу и Малкълм на мостика също я чуха и се обърнаха към нея.
— Тя изглежда красива, Малкълм.
— Да. Та обяд ли, казваш?
— Звучи ли добре? Готвачът е майстор на ябълковия сладкиш. Менюто включва задушена риба, пиле и баница със солено свинско и кнедли, студено печено пилешко, сирене „Чедър“ и ябълкови сладкиши. Имам няколко бутилки охладено „Монтраше“ от 55-а, което пазя за специален случай, и „Шамбертен“ от 52-ра.
— Доста добре си живееш — рече Малкълм, дълбоко впечатлен.
Марлоу се усмихна.
— Не съвсем, но днес е специален ден и да ти кажа истината, аз си изпросих „Шамбертена“ — то е любимото вино на моя старец. Той ми даде и няколко каси с „Монтраше“, когато тръгнах.
— Той от флота ли е?
— О, да. — Отговорът на Марлоу изразяваше изненада, че му се задава такъв въпрос. — Той е главнокомандващ в Плимут. — Марлоу се подвоуми, понечи да заговори и се спря.
— Какво има? Да се връщаме ли ни заповядаха?
— Не. — Марлоу го погледна. — Тази сутрин ми дадоха няколко запечатани заповеди наред с писменото разрешение да ви взема на борда и да ви върна непременно до залез-слънце. Преди няколко минути флагманът ми нареди да отворя едната от тях. Не ми заръчаха да ти казвам, нито пък да си мълча. Може би ще ми обясниш. Съобщението гласи: „Ако господин Струан помоли за странна услуга, удовлетворете я, стига да желаете.“