Всички хукнаха към клуба. Скоро останаха само Малкълм, Анжелик, Макфей и Филип Тайърър. И киселият Микълмас Туийт:
— Господин Струан, церемонията е напълно незаконна и съм длъжен да ви предупредя…
— Може би сте прав, преподобни, но на мен ми съобщиха друго, господине — рече Струан твърдо; вече бе измислил план за Туийт, друг за отец Лео и трети за Сър Уилям. — Независимо от всичко вярвам, че има щастливо разрешение. Заповядайте в моя кабинет утре по обяд? Храмът Господен ще бъде удовлетворен, господине, бъдете сигурен! — После прошепна на Джейми: — Отклони му вниманието — и покани останалите: — Напред към компанията, колкото можете по-бързо.
Наложи се да се проврат през двете редици от скитници, а след това Анжелик изсъска:
— Филип, побързай! — Тя се затича напред с него, за да избегне отец Лео, който бързаше към тях по улицата, доколкото му позволяваха угоеното тяло и расото му.
Най-сетне влязоха в преддверието. Почти целият персонал се бе строил там с Варгас начело; Чен се усмихваше изцъклено. Анжелик прихна нервно:
— Не исках да разговарям с него!
— Защо не? — Филип сияеше. — Ти си омъжена и това е факт. Поне Сър Уилям газ пикае, откакто научи, ругае военноморския флот, Кетърър, Марлоу… И тъй, ето те омъжена. Всичко на всичко искам да кажа „Поздравления“ и мога ли да целуна булката? — Той не дочака и я целуна като брат, тя го прегърна и въздъхна облекчено.
Влязоха Струан и Макфей.
— Заключи — нареди Малкълм. С помощта на Варгас Макфей се подчини, учтиво, но твърдо избута няколкото упорити търговци навън и бутна резето. В същия миг отец Лео се изкачи, натисна дръжката, после заудря, сякаш това не бе врата, а двери на катедрала.
Но никой не му обърна внимание, всички влетяха в кабинета като ято немирни деца и се тръшнаха по столовете. С изключение на Малкълм.
— Шампанско, Чен. Благодаря ти, Варгас, ще се видим по-късно — надвика той поздравленията им и добави на кантонски на Чен: — Отвори виното, малко дискретно.
Джейми Макфей затвори вратата и потъна в последния стол.
— Аййиая — гласът на Малкълм избълбука като виното. — Не мислех, че ще стане така. Филип, отново ти благодаря за добрите пожелания, на теб също, Джейми. Добре ли си, Анжел?
— Да, господин Струан, великолепно, благодаря.
Тайърър се обади:
— Това е чудесна новина, Малкълм. А, между другото, ще можеш ли да се срещнеш със Сър Уилям веднага, щом е възможно?
Начинът, по който той изрече думите — така колебливо, така сухо, след като всички разбраха, че са го навикали с цяло гърло, — предизвика внезапна тишина. Изведнъж всички прихнаха истерично.
— Утре следобед, с удоволствие — заяви Малкълм. Скоро чашите им се напълниха и още по-бързо се изпразниха и пак се напълниха. Разговаряха гръмогласно и никой никого не слушаше. Вратата се открехна. Варгас направи знак на Макфей и му прошепна нещо. Джейми кимна.
— Ще дойда след малко. Тай-пан, ще ме извиниш ли? А има и съобщение за Анж… за госпожа Струан: господин Сьоратар иска лично да й изкаже поздравленията си в Легацията и… свещеникът иска да се срещне с вас за момент.
— Джейми, първо си допий чашата. Варгас, изпрати съобщение на Сьоратар, че ще го впиша на първо място в списъка, но по-напред кажи на отец Лео да дойде тук утре в 5 следобед, тук — в кабинета ми. — Варгас изчезна. Малкълм забеляза сянка по лицето на Анжелик. — Аз ще се срещна с него, Анжел, не е нужно ти да го правиш и до неделя вечерта всичко ще се оправи, обещавам ти. Всичко е в мои ръце. Щом се стъмни, ще се качим на катера.
— На катера ли? Защо, Малкълм, защо, за Бога?
— Още една изненада: ще вечеряме на „Буйният облак“ и ще пренощуваме там, а утре те чакат още изненади, много-много, ще обмислим и медения си месец. Тръгваме след час и няма нужда да се преобличаш, наредих на А Со да ти приготви малко дрехи и те вече са на борда. — После се обърна към Джейми: — Трябва да тръгваш ли? Какво става?
— Имах среща с Горнт и от вълнение забравих. Той ме чака в преддверието ми. Помолил е Варгас да предаде и на двама ви поздравления — неговите и на Норбърт.
— Благодари му от мое име. Почакай ме за малко.
— И от мое, Джейми — рече Анжелик.