— Разбира се, госпожо Струан. — Макфей се опитваше да привикне с новото обръщение; струваше му се трудно и изкуствено, двете думи извикваха духа на Тес Струан, а тия дни всеки път, щом се сетеше за нея, ставаше раздразнителен. Като чу за сватбата, му стана ясна връзката с адмирала, с писмото на Малкълм до „Гардиън“ и снощното му изявление, дори денят на дуела съвпадаше неслучайно. „Женени! О, Боже мой!“
Последиците за Малкълм щяха да са огромни. За самия него нямаше никакво значение, след като се бе помирил с Малкълм и със себе си. Макфей се съмняваше, че някога ще се помири с Тес Струан, макар че тя бе ревностен член на семейство Струан, в същото време бе наследила отмъстителността на баща си, безмилостната му потребност да отмъщава. Той бе свидетел как се бе нахвърлила върху боцмана на лодката, която се бе преобърнала, и близнаците на втория й син се бяха удавили. Тя го бе обвинила в убийство, бе поискала да го обесят. Съдът го обвини в небрежност, причинила непредумишлено убийство, и му присъди максималното наказание от десет години тежък труд в хонконгския затвор, където никой не оцеляваше. Небрежност ли? „Едва ли“ — бяха си помислили Макфей и повечето хора тогава — според тях бе просто нещастен случай, тъй като през този годишен сезон бурите връхлитаха най-непредвидено. Но тя беше Тес Струан от Търговската къща. „Всъщност грешката на боцмана — мислеше си той — бе, че той оживя, а децата загинаха.“
— Анжелик — започна Струан, — защо не се освежиш, и аз възнамерявам да направя същото и ще тръгнем след час. Просто имам да реша някои неща с Джейми. — Целунаха се и тя излезе. Малкълм на кантонски нареди на Чен да приготви гореща вода за съпругата му и за самия него. — После ще се качим на „Буйният облак“. Всичко ли е приготвено?
— Да, господарю.
— Добре, а вие тримата е най-добре да си мълчите като прилепи и да сте доволни като прасета в кочина! — Струан любезно се обърна към Тайърър на английски: — Филип, ще ни извиниш, нали? С настъпването на утрото ще започнат безконечни празненства, сватбен обяд и така нататък с официалните покани. Моля те, предай на Сър Уилям моите поздрави и не споменавай на никого, че ще сме на „Буйният облак“ тази вечер — дори на Сър Уилям. Не искам пияници да обикалят край нас цяла нощ, искаме да останем насаме, нали разбираш?
— Напълно. Още веднъж те поздравявам. — Тайърър се радваше да си тръгне. Предстоеше му да се срещне и с Хирага и да довърши новата, рязка нота до тайро Анджо, преди да иде при Фуджико. След сутрешния военен съвет между Сър Уилям и Сьоратар, с негова помощ и с помощта на Андре, на който бяха уговорени последните подробности по предстоящото обстрелване и наказателната акция срещу Йедо, Андре му бе прошепнал: „Фуджико жадува да те види, всичко е уредено. Тя дори настоява да ти поднесе японска гощавка, така че върви гладен и жаден, но не забравяй да се държиш твърдо.“
След като останаха насаме, умората на Малкълм си пролича донякъде.
— Джейми, налей ми, ако обичаш. Благодаря. Всичко наред ли е?
— И за довечера, и за утре. А Ток и А Со са на кораба със сандъците, Чен ще тръгне с теб и госпожа Струан. Доколкото ми е известно, никой, освен тях, Стронгбоу, аз и сега Филип не знае, че ще спите на „Буйният облак“.
— Добре. Грешка беше, дето Филип научи. Но няма значение — рече Малкълм. — Поотпуснах се, но всичко ще е наред. Той няма да се раздрънка. Какво иска Горнт?
— Само да уредим последните подробности. — Макфей го погледна. — Твоята сватба няма ли да промени нещата?
— Може би. Стига Норбърт да се извини.
— Горнт искаше да поговорите насаме, ако намериш време.
— Добре. Кажи му, че това е всичко — и нека първо аз да се срещна с него, а?
Горнт изпълни стаята с приветливостта си. На Малкълм му се стори, че вижда много стар приятел.
— Шампанско?
— Благодаря ви, тай-пан. Мога ли да ви поздравя?
— Можеш. Наздраве!
— И за ваше здраве, сър.
— Съжалявам, но се налага да побързаме, утре ще разполагаме с повече време. Какво става?
— Исках да ви кажа насаме, че господин Грейфорт възнамерява утре да приеме вашето помирение. Дуел няма да има.
Струан се усмихна.
— Това е най-добрата новина, която… не, втората добра новина за деня!
— Да. — Лицето на Горнт се изопна. — Стига наистина да смята така.
— А?
— Мисля, че трябва да сте подготвен за подлост. Съжалявам, че ви поливам със студен душ в такъв щастлив ден, но исках да ви предупредя. Сигурен съм, че той ще си промени намеренията.