Малкълм го наблюдаваше, после кимна спокойно.
— От Норбърт и от всички Брокови ние очакваме подлости вместо закуска. — Чашите им се докоснаха. — Наздраве — за богатство и щастие!
Малкълм забеляза нещо особено у Горнт, което не можа да предусети.
— Все още ли възнамерявате утре сутринта да ми дадете документите, от които се нуждая?
— О, да. — Горнт се изправи. — А моят договор?
— Готов е. Утре ще го потвърдя с подписа си.
— Благодаря. До утре и още веднъж честито.
Малкълм отново по-скоро усети, отколкото видя странното му настроение.
— Очаквате го с нетърпение, както и аз.
Горнт впери поглед в него.
— Да. Предстои още един славен ден — край и начало.
На горния етаж Анжелик стоеше пред огледалото, без да вижда нищо, и несъзнателно си играеше с пръстена с герба. За първи път днес бе останала сама, уединена в своята стая със заключена врата, и щом седна, я връхлетя цял рояк неочаквани истини и парадокси: всичко се бе случило толкова бързо. Бе омъжена, но не бе го очаквала да стане по този начин — на борда на кораб; бе се надявала, бе се молила, но не и се вярваше, че ще е възможно — толкова много прегради стояха помежду им; омъжена, но не пред Бога, омъжена за младеж, на когото бе хвърлила око, когото енергично преследваше и го насърчаваше да я преследва; за мъжа, когото обожаваше, но го бе измамила — изнасилването не стана по нейна вина, наложи се да пометне, а обиците бяха единственото й спасение. Можа да спаси живота си, тъй като опази всичко в пълна тайна, но все пак бе измама.
Този човек ме обича до забрава, рискува всичко, а аз откраднах от него, излъгах го и ще легна в брачното ложе опетнена и въпреки това…
На път към брега на три пъти понечих да му разкажа.
Не е вярно, понечих да му разкажа част от нещата — само за обиците, но всеки път въодушевлението му ме завладяваше и ме възпираше. Той ме засипа с истините за майка си и писмата и, за Скай, за отец Лео и за английския свещеник, за адмирала и за Сър Уилям — как са му попречили, но накрая ги надвил… „Аз спечелих, моя ненагледна съпруга. Спечелих тебе и вече никой не може да те откъсне от мен…“
Бяха се прегърнали и проронили сълзи от възторг в обятията си.
„Бог ми е свидетел, зная, че ако бях започнала, той щеше да бъде съкрушен, а започнех ли да разказвам, щях да споделя всичко. И щеше да умре, горкичкият ми, толкова е порядъчен. Защото той наистина е най-порядъчният мъж в живота ми. Сега зная, че го обичам, инак нямаше толкова да се старая и да преодолея такива спънки. Обичам го и все пак…
Какво да правя?“
Анжелик видя отражението си, вперило поглед в нея. Не се харесваше толкова разголена и сведе поглед. Видя, че върти пръстена насам-натам, както правеше Андре с неговия. Пръстенът на Малкълм беше златен, тежък. Гербът на Струанови бе изгравиран отгоре: шотландският лъв, преплетен с китайския дракон. „Това символ на доброто и злото ли е?“ — запита се тя и внезапно потръпна.
За да отклони вниманието си, започна енергично да четка косата си, но и това не помогна. Мрачните мисли я връхлетяха отново, все по-бързо и по-бързо… и мисълта за него.
Тя почувства, че й призлява, и притисна с ръце слепоочията си.
— Недей… Бъди силна… Бъди силна, ти си сама, трябва… — Стоновете й спряха, тъй като нова мисъл заличи предишните. „Но ти не си сама — рече Анжелик на глас. — Вече сте двамата с Малкълм и той се нуждае от теб… Двама сте, ти и Малкълм, той се нуждае от теб, Малкълм ти е съпруг…“
Тази представа завладя съзнанието й, изпълни го и в този миг Анжелик го чу как радостно й вика от долния етаж:
— Анжел, побързай, време е да тръгваме… побързай!
Тя бавно отиде и коленичи пред малката Дева Мария и изля цялата си душа: „Пресвета Майко, прости на мен — грешницата. Прегреших страшно и те моля за прошка. Прегреших сериозно и живея в постоянна лъжа, но се кълна да бъда най-добрата съпруга, защото обичам този мъж с цялото си сърце, както обичам Теб…“
— Колко ми е приятно, че те виждам, Райко-чан — каза Мейкин с усмивка и коленичи срещу нея. — Не съм те виждала толкова отдавна. — Тя беше мама-сан на къщата на Глицинията и на Койко, двете се намираха в най-недостъпните покои на Райко.
— Да, благодаря ти, чест е за мен — отвърна Райко. Беше й приятно да посрещне старата си приятелка, макар да бе малко изненадана, че Мейкин с такава готовност се отзова на поканата й за обсъждане на делата им. — Моля, почерпи се, змиорката е изключително крехка. Саке или от коняка на гай-джин?