— Първо саке, моля. — Мейкин го пое от една вежлива прислужница. „Работите й сигурно вървят добре“ — помисли си тя, забелязала скъпите украшения в тази уединена, надеждна къща зад зидовете на Трите шарана.
— Времената са трудни, но за щастие гай-джин почти нямат представа за стойността на парите и макар да са толкова отвратителни, жътвата е богата, а разходите за гореща вода, чисти кърпи и парфюми незначителни. — Двете жени се засмяха. Гледаха се и се изчакваха.
Мейкин опита суши. Бе изключително вкусно — и тя започна да поглъща огромни за такава дребна жена количества. Пътното й кимоно умишлено бе повече от скромно. Всеки щеше да я вземе за съпруга на дребен търговец, а не за една от най-богатите мама-сан в Йедо, собственичка на най-скъпата в града Къща за удоволствия в най-голямата Йошивара в страната — напълно възстановена неотдавна и подновена след миналогодишния пожар; мама-сан на десет от най-надарените гейши, двайсет от най-прекрасните куртизанки, а също и собственичка по договор на Койко Лилията. Тя огледа потайната светая светих на Райко, отредена за по-особени случаи, възхити се на неповторимите коприни, възглавници и татами, побъбри, докато ядеше, чудейки се каква ли е причината да я поканят.
Когато привършиха с храната, Райко отпрати прислужничките и наля две чаши от най-добрия си коняк.
— За здраве и за пари!
— За пари и за здраве! — Досега Мейкин не бе опитвала такова първокачествено питие. — Гай-джин си имат своите добри страни.
— В областта на вината и силните напитки да, но хич ги няма в надареностите им — заяви Райко дълбокомислено. — Моля те, позволи ми да ти подаря една бутилка. Един от клиентите ми е фурансу.
— Благодаря ти. Радвам се, че работите ти вървят толкова добре, Райко-чан.
— Можеше да е и по-добре.
— А Хиноде? — попита Мейкин; по договор тя получаваше половината от цената й. Когато Хиноде я посети за пръв път, тя бе настанила момичето при една братовчедка, мама-сан в друга нейна къща. По-късно случайно бе чула за особената и крайно необикновена молба на Райко за специален вид момиче. Лесно се споразумяха — Райко беше нейна стара приятелка, знаеха се от години и се доверяваха една на друга още от времето, когато заедно бяха мейко, а после и куртизанки. — Уговорката продължава ли да е задоволителна?
— Имам още една вноска за теб, макар че мъжът се бави.
Мейкин се засмя.
— Не се учудвам. Много те бива да се пазариш. — Тя се поклони с благодарност.
— Той обещава по-голяма сума след няколко дни. Може би още един чифт обици.
— О! — Мейкин с печалба за себе си се бе отървала от предишната си съдружничка. — Това излезе доста сносна сделка. — Плащането на клиента по договора на Хиноде бе повече от достатъчно да покрие всички разходи най-малко за една година. — Как е тя?
Райко разказа за първата и последвалата я среща на затаилата дъх от любопитство жена.
— Има право да го нарича Звяра — рече Мейкин.
— Той не е лош човек. Мисля, че болестта го подлудява от време на време. Тя поне знае най-лошото и го приема като своя карма.
— Мога ли да попитам, има ли… има ли някакви признаци вече?
— Не, нищо. Но Хиноде всеки ден ме кара да оглеждам частите, които не може да види сама и с огледалото.
— Странно, Райко-чан. — Мейкин нагласи един от гребените в косата си по-добре. — Ако се появи нещо, то няма как да се скрие; дали Хиноде ще поиска да се прободе?
Райко сви рамене.
— Знае ли човек.
— Тя каза ли ти защо е приела тази карма?
— Не. Нищо. Тя ми харесва, но почти не мога да й помогна. Да, странно, че отказва да ни разкрие, нали? — Райко отпи от коняка, омаяна от топлината, която се разля по жилите й и от рядкото удоволствие да гощава своята най-стара и най-предана приятелка. Двете бяха неразделни като мейко, на млади години бяха любовници и винаги си споделяха всички тайни — и най-поверителните. — Тази вечер той ще я посети. Ако желаеш, погледай ги малко.
Мейкин се изкиска.
— Отдавна съм престанала да се интересувам и вълнувам от изпълненията на другите, все едно дали са яростни или страстни — дори и на добре надарените гай-джин. — Тя беше много щастлива, че е със старата си приятелка, та да й разкаже за скръбната участ на Геко и Шин Комода, за което бе настояла да научи, преди да я изпрати тук.