Мина цяла вечност, ушите му пищяха, главата му се въртеше. Накрая Макфей прошепна:
— Не зная.
— Обикновено ние… ние правим погребенията в морето, не можем да държим… Можеш да го погребеш на брега… Какво искаш от мен?
Съзнанието на Джейми сякаш отказваше да работи. Тогава забеляза А Ток клекнала до леглото, дребна, същинска старица, клатеше се на пети, устните й се движеха, но от тях не излизаше звук.
— А Ток, ти иди горе, не стой тук, хей?
Тя не му обърна никакво внимание. Само се олюляваше напред-назад, отваряше уста и не отговаряше. Той опита отново, но нямаше смисъл. Рече на Стронгбоу:
— По-добре почакай. Почакай Бабкот или Хоуг.
Качи се горе, коленичи до Анжелик. Все още бе тъмно, не бе се развиделило. Но тя не можа да му отговори, колкото и нежно да й говореше; повтаряше й колко съжалява, колко много съжалява, опитваше се да й помогне. За миг тя го погледна, без да го познае, а големите й сини очи се открояваха на бледото лице, после отново се сви в одеялата и втренчи невиждащ поглед в палубата.
— Отивам на брега, Анжелик, на брега. Разбираш ли? Най… най-добре е да кажа на Сър Уилям, разбираш ли? — Джейми видя, че тя кимна вяло, и я докосна бащински. На изхода рече на Стронгбоу: — Смъкни знамето наполовина на мачтата, целият екипаж да остане на борда, заповедите ви за отплаване се отменят. Ще се върна, щом мога. Най-добре… най-добре е да не се пипа нищо, докато не пристигнат Бабкот или Хоуг.
Щом стъпи на брега, повърна неудържимо.
А ето че Норбърт и Горнт стояха пред него. Горнт бе стъписан. Очите на Норбърт искряха и през скръбта си Джейми го чу да казва:
— Малкълм мъртъв? Как така, за Бога?
— Не зная — сподавено рече Джейми. — Ние… ние… изпратихме да повикат Бабкот, но, изглежда, е получил кръвоизлив. Трябва да съобщя на Сър Уилям. — Той се обърна да си върви, но подигравателният смях на Норбърт го спря.
— Искаш да кажеш, че младият негодник е умрял от чукане? Докато е таковал? Идвам да убия негодника, а той пукнал на път към Небесните порти? Старецът Брок ще се спука от смях…
Заслепен от гняв, Макфей се нахвърли върху него, стовари десния си юмрук в лицето на Норбърт, който се олюля, но със силния му ляв ъперкът не улучи целта, Джейми загуби равновесие и падна на колене. Норбърт се изви като котка и скочи на крака, изрева от гняв, лицето му бе окървавено, носът — разбит и ритна яростно главата на Макфей. Върхът на ботуша му перна яката на Джейми и това отклони и донякъде смекчи удара, иначе щеше да му счупи врата; вместо това го просна на земята. Норбърт изтри кръвта от лицето си, втурна се напред и отново го ритна свирепо. Но този път Джейми го очакваше, изви се настрани, преди Норбърт да го достигне, изправи се със свити юмруци, лявата му ръка бе излязла от строя.
Само за секунда двамата се приготвиха за бой, омразата сякаш пропъди болката. Горнт се опита да ги спре, но в същия момент двамата се втурнаха като пощурели и го пометоха настрани като лист. Сипеха се юмруци, ритници, дебнеха се като при уличен бой, удряха се с колене в слабините, деряха се с нокти, разкъсваха дрехите си, скубеха си косите, за да смажат противника — дългогодишната им враждебност бе избухнала с небивала свирепост. Бяха еднакви на ръст, но Джейми бе с трийсет фунта по-лек, Норбърт бе по-як и по-ожесточен. В ръката му светна нож. И Джейми, и Горнт извикаха. Той замахна, не улучи, съвзе се, пак замахна и този път попадна на месо. Джейми не излезе достатъчно сръчен и загуби. Нараненото рамо го болеше. С победоносен боен вик Норбърт се хвърли напред. Искаше да го осакати, а не да го убие, но в същия миг юмрукът на Джейми се стовари върху носа му, размаза го и Норбърт се преви със скимтене и остана подпрян на ръце и колене, заслепен от болка, победен.
Джейми се наведе над него задъхан. Горнт очакваше той да довърши Норбърт с ритник в слабините и втори в главата, после може би с тока на ботуша си да размаже лицето му веднъж завинаги. Той самият би направил така. „Не е честно да вадиш нож и да се подиграваш на смъртта на друг човек, пък бил той и враг“ — помисли си Горнт, доволен от победата на Макфей.
Но смъртта на Малкълм съвсем не го зарадва. Не бе предвидил поне за днес подобна възможност. Сега трябваше да преразгледа замисъла си, и то бързо. „В името на Бога, как? Дали да използвам тази кавга?“ — почуди се той, като внимателно преценяваше обстоятелствата в очакване да види какво ще предприеме Джейми.