След победата гневът на Джейми се стопи. Дишаше запъхтяно. Устата му се пълнеше с жлъчен сок и кръв. Той се изплю. От години искаше да унизи Норбърт и сега го бе направил, бе премерил силите си с него веднъж завинаги — и бе отмъстил за Малкълм, който бе предизвикан умишлено.
— Норбърт, копеле такова — изграчи той, смаян колко зле звучи гласът му и колко ужасно се чувства, — ако кажеш каквото и да е срещу моя тай-пан, все едно какво, за Бога, или зад гърба му се присмееш още веднъж, ще те направя на пух и прах.
Той несигурно се запрепъва покрай Горнт, без да го вижда, и пое към пристана. След десет-петнайсет ярда кракът му се заклещи в дупка и с ругатни се строполи на ръце и колене, забравил за останалите, грохнал.
Норбърт се съвземаше, плюеше кръв, носът му се бе превърнал в кървава каша, беснееше, че са го победили. И бе изтръпнал от ужас. „Старецът Брок няма да ти прости, ще загубиш своето възнаграждение и заплатата, която бе ти обещал, ще станеш посмешището на Азия, победен, размазан и белязан завинаги от този кучи син Джейми, дето е къде по-дребен от теб, копеле на Струанови…“
Усети, че някой му помага да се изправи. Несигурно се насили да отвори очи. Задушаваше се, чувстваше се объркан, лицето и главата му пламтяха, очите му бяха подути и почти затворени. Видя как Макфей неуверено се вдига на няколко крачки с гръб към него. Горнт го закриваше наполовина и все още носеше двуцевните дуелни пистолети.
Болката го влудяваше, връхлиташе го кълбо от объркани мисли. „Ще го уцеля от такова разстояние, Горнт е единственият свидетел, при разпита ще кажем: Макфей се опита да докопа пистолета. Сър Уилям, сбихме се, да, имаше схватка, да, но той щеше да стреля пръв, нали, Едуард, кажи светата истина, и, о, ужас, ваша чест, ужасно беше, пистолетът някак си гръмна, о, горкичкият Джейми…“
Норбърт грабна пистолета и се прицели.
— Джейми! — извика Горнт, за да предупреди Джейми.
Макфей се обърна, стресна се, зяпна насочения пистолет, а Норбърт се изхили подигравателно и дръпна спусъка. Но Горнт, без да губи време, с още един предупредителен вик отклони изстрела нагоре и сега, с гръб към Макфей, прикрил пистолета с тялото си, като с изненадваща сила го държеше с две ръце, се преструваше, че се бори с Норбърт, за да му го отнеме. И през цялото време гледаше Норбърт в очите, а той — ужасен — прочете в погледа му собствената си смърт. Изви дулото към гърдите на Норбърт и натисна втория спусък. Норбърт умря мигновено. После, уж потресен, Горнт остави тялото му да се свлече на земята. Всичко стана за няколко секунди.
— Всемогъщи Боже — ахна Джейми. Потресен, се запрепъва и падна на колене до тялото.
— Боже мой, сър. Не знаех какво да правя, о, Боже мой, сър, господин Грейфорт… той щеше да ви застреля в гръб и аз просто… О, Боже мой, господин Макфей… вие го видяхте със собствените си очи, нали, аз изкрещях, за да ви предупредя, но… Той щеше да ви застреля в гръб… Какво можем да направим? Той щеше да ви убие… — Беше лесно да убеди Макфей, който замаяно тръгна да доведе помощ.
Щом остана сам, Горнт си отдъхна. Беше доволен от себе си. Стана му приятно, че мигновено бе предусетил какво щеше да направи Норбърт и бе заложил живота си на това.
„Когато залагаш, моментът и изпълнението трябва да са съвършени — опяваше доведеният му баща, когато го учеше на хитрините на картоиграча. — Понякога ти идва късметът, малки Еди, дар от орисниците. Те ти отреждат нещо по-особено, вземи го и нанеси убийствения удар. Ще спечелиш мизата, няма да се провалиш, стига те наистина да са ти я предложили. Орисниците си знаят работата. Но не се изкушавай. От дявола — той ще те прикове на кръста, неговата сделка прилича на другата, но е различна, ще усетиш разликата, щом ти се изпречи на пътя…“
Горнт се усмихна накриво. Вторият му баща нямаше предвид убийство в буквалния смисъл на думата, макар че му се бе случило точно това. Неговият дар от орисниците бе Норбърт.
Съвършено избран момент, съвършено убийство, съвършено алиби.
Норбърт трябваше да бъде изпратен в отвъдното по много причини. Едната беше, защото Норбърт можеше донякъде да отклони нещастието на Брокови, като го насочи срещу Струанови. Другата — защото старецът Брок бе наредил на Норбърт да убие Струан, все едно как, третата причина — най-важната — бе, че Норбърт бе вулгарен, без обноски, без изтънченост, без чувство за чест и не бе джентълмен.
Мухите вече се рояха около трупа. Горнт се отмести и си запали пура. Огледа Ничията земя през мъглата. Никакви чужди очи, никой не помръдваше. Зората едва пробиваше облаците. Докато чакаше, махна халосните куршуми от другия пистолет, от пистолета на Малкълм, за които Норбърт бе настоял. Усмихна се на себе си. Той щеше да ги размени, ако Норбърт бе решил да се бие на дуела, вместо да го отложи според уговорката.