Сър Уилям си играеше с мастилницата на бюрото.
— Джордж, възможно ли е… ако… искам да кажа накрая… може ли това да е причината? Искам да кажа, ако е бил извънредно възбуден?
— Навярно точно това се е случило. Не самото свършване, а неконтролируемото напрежение, което то предизвиква, би могло лесно да разкъса незарасналите тъкани или да причини спукване. Гениталните му бяха в ред, но стомашната му кухина бе уязвима. Бях зашил част от дебелото черво и няколко артерии, имаше няколко опасни поражения и не заздравяваха, както би ми се искало, а черният му дроб бе…
— Да, добре. Сега няма нужда от подробности — рече Сър Уилям гнусливо, започваше да му се повдига.
— Боже мой, горкият Струан! Не мога да повярвам… и тоя Норбърт! Ако не е бил Горнт, щяхме да отговаряме и за убийство. Този момък заслужава медал. Между другото той твърди, че Джейми е бил предизвикан и Норбърт си е получил заслуженото. Знаеш ли, че Малкълм и Норбърт са щели да се дуелират в Пияния град?
— Допреди малко не. Филип ми каза. Луди хора, и двамата. Дявол да го вземе, вие ги предупредихте!
— Да. Проклети глупаци, макар Горнт да се закле, че и двамата са се разбрали да приемат извинението на противника. Но той каза също, че сутринта Норбърт му съобщил, че е променил намеренията си и се кани да убие Струан. Жалък кучи син! — Сър Уилям неспокойно разместваше предметите по бюрото си, приглаждаше документите, малкия портрет в сребърна рамка. — Какво ще правим сега?
— С Норбърт ли?
— Не, с Малкълм, най-напред с Малкълм?
— Ще направя аутопсията тази вечер. На своя глава уредих да се пренесе тялото в Канагава — там ще ми е по-лесно. Хоуг ще ми помага, а вие ще получите доклад утре сутринта. Ще подпишем смъртния акт и всичко ще е съвсем редовно.
— Имах предвид какво ще правим с тялото — сопна се Сър Уилям.
— Можете да го погребете, без да бързате. При такова време няма защо да се бърза, тялото ще се запази.
— Ще има ли време да изпратим „Буйният облак“ до Хонконг, за да разбера какво ще иска госпожа Струан? Навярно ще реши да го погребе там и…
— За Бога, добре, че няма да й съобщя тази новина.
— Да не мислиш, че на мен ми се ще! — Сър Уилям придърпа яката си. Както обикновено в кабинета му бе хладно, огънят в камината бе слаб и оскъден, от зле уплътнените прозорци силно духаше. — Хоуг е семейният им лекар, нека иде той. Но, Джордж, той… тялото ще издържи ли толкова дълго? Да й съобщи, да се върне, после да откара тялото обратно — ако тя пожелае така?
— Най-добре е вие да вземете решение дали да го погребете тук, или незабавно да го изпратим в Хонконг. Ще го сложим в лед, ще поставим лед около ковчега на палубата под брезент — така ще се запази много добре.
Сър Уилям кимна, отвратен.
— Филип — извика той през вратата. — Помоли Джейми да намине веднага! Джордж, мисля, че най-разумното нещо, при условие че той ще се… ъъ, ще се запази, е да го изпратим обратно. Какво е твоето мнение?
— Съгласен съм.
— Добре, благодаря ти. Дръж ме в течение за Анжелик и не забравяй за вечерята довечера. Ще играем ли бридж?
— Най-добре е да отложим и двете за утре вечер.
— Добре, чудесно, така е най-добре. Още веднъж ти благодаря… Дявол да го вземе, забравих. Ами Норбърт?
— Бързо да го погребем; скоро ще го забравят и няма да скърбят за него.
— Ще трябва да проведа следствие: Едуард Горнт е американец, чужденец — той ще даде писмени показания. На всичко отгоре Адамсън е в отпуск, иначе щеше да поиска да включим и него. Той е адвокат, нали, както и шарже д’аферът на Щатите?
— Няма значение. Хоуг и аз ще представим медицински показания. — Бабкот се изправи и добави хладно: — Но „изстрел в гърба“ не е много добра реклама за Йокохама.
— И аз така смятам. — Сър Уилям сви вежди. — И аз така смятам. Не ми се ще слухът да плъзне навсякъде.
— Имате предвид нашите домакини ли?
— Да. Ще се наложи да ги уведомим, трябва. Не можем официално да им съобщим какво точно се е случило и за двете кончини. Очевидно при Норбърт е нещастен случай. Но Струан?
— Кажете им истината. — Бабкот бе вбесен както от загубата, така и че не си е свършил добре работата; а като човек изпитваше отчаяно желание да вземе Анжелик в прегръдките си, за да я запази от всичко. — Истината не е необходима, ще припишете ранната смърт на напетия младеж на раните му, получени при непредизвиканото от него нападение на Токайдо!