— Боже мой, защо? — стъписа се Сър Уилям.
— Няма значение, друг път ще ви разкажа. Анжелик, нашата госпожа Струан, разбира се, ще се върне заедно с доктор Хоуг. Научихте ли, че тя в крайна сметка е решила да остане в старите си покои у нас, а не във Френската легация?
— Не. Ами… предполагам, че така е най-добре. Как е тя?
— Хоуг твърди, че е добре, доколкото това въобще е възможно. „Буйният облак“ ще отплава веднага, щом вие и той ми наредите. Кога ще е приблизително?
— Джордж казва, че днес ще направи аутопсията и ще подпише смъртния акт, а аз ще го получа утре. Клиперът може да тръгне утре. Остава само проблемът с Анжелик — кога ще е в състояние да пътува. — Сър Уилям го изгледа проницателно. — Какво става с нея?
— Всъщност не зная. Не съм я виждал от… откакто бях на борда. Не ми проговори нито веднъж. Само несвързани думи. Хоуг все още е при нея. — Джейми се опита да сдържи скръбта си. — Остава само да се надяваме.
— Отвратителен късмет. Да, несъмнено. А сега — за Норбърт. Ще проведем следствие естествено.
— Добре. — Джейми перна една досадна муха, която налиташе на засъхналата кръв по лицето му. — Горнт ми спаси живота.
— Да. Той ще получи похвала. Джейми, какво ще правиш, след като напуснеш компания Струан? У дома ли ще се върнеш?
— Тук е моят дом, тук и в Азия — каза просто Джейми. — Ще… все някак ще основа своя собствена фирма.
— Добре, не ми се иска да те загубя. Бог ми е свидетел, но не мога да си представя Търговската къща тук без теб.
— И аз.
Денят напредваше, а облаците над Йокохама се сгъстяваха. Стъписване, недоверие, гняв, страх от война, се смеси с безброй слухове, но внимаваха на кого ги разправят, защото Анжел имаше страстни защитници и всяко непристойно подмятане или присмех загатваха за неуважение. Малкълм не излезе такъв късметлия. Той имаше врагове, мнозина с радост му се подиграваха и бяха щастливи, че още едно нещастие е сполетяло потомството на Дърк Струан. И двамата свещеници — всеки посвоему — се чувстваха удовлетворени от възмездието Господне.
— Андре — започна Сьоратар на обяда в Легацията. И Вервен седеше с тях. — Оставил ли е завещание?
— Не зная.
— Виж дали можеш да разбереш. Попитай нея или Джейми — той вероятно ще знае.
Андре Понсен кимна мрачно, бе се поболял от тревоги. Смъртта на Струан бе разстроила кроежите му бързо да измъкне още пари от Анжелик, за да плати на Райко. — Да, ще опитам.
— Много е важно да продължим да наблягаме на френското й гражданство, за да я предпазим, когато свекърва й се опита да обяви брака за невалиден.
— Защо си толкова сигурен, че това непременно ще се случи, че тя ще бъде толкова враждебно настроена? — запита Вервен.
— Mon Dieu, очевидно е! — раздразнено отговори Андре вместо Сьоратар. — Нейното становище е, че Анжелик е „убила“ сина й. Всички знаем, че тя я мразеше отпреди, а представяте ли си сега? Непременно ще я обвини в Бог знае какви извращения заради криворазбраните й англосаксонски сексуални принципи — насаме, ако не и публично. И не забравяй, че тя е фанатична протестантка. — Той се обърна към Сьоратар. — Анри, най-добре да разбера как е Анжелик. — Вече я бе пресрещнал и й бе прошепнал да се върне у Струанови, а не тук, в Легацията. „За Бога, Анжелик, мястото ти е при роднините на съпруга ти!“ Беше съвсем очевидно, че тя трябва да укрепи положението си сред Струанови на всяка цена. Той едва не й го бе изкрещял, но внезапният му гняв премина в жалост, като видя дълбокото й отчаяние. — По-добре да вървя.
— Да, моля те.
Андре затвори вратата.
— Какво, по дяволите, му става? — намуси се Вервен.
Сьоратар се замисли, преди да му отговори. Реши, че времето е дошло.
— Навярно е от болестта му — английската болест.
Заместникът му сащисано изтърва вилицата си.
— Сифилис?
— Андре ми каза преди няколко седмици. Трябва и ти да знаеш, единствен ти от персонала, защото тези избухвания могат да зачестят. Той е твърде ценен, за да го изпратя у дома. — Андре му бе поверил, че си е създал нова-новеничка разузнавателна връзка на високо равнище: „Човекът твърди, че господарят Йоши ще се върне в Йедо след две седмици. За сравнително скромна сума той и неговите връзки сред Бакуфу ще ни осигурят тайна среща на борда на нашия флагман.“