— Ако има нещо… просто ме повикай.
— След като господин Скай и аз приключим, може би — за няколко минути, стига да си свободен.
— По всяко време, естествено. Просто ми позвъни.
— Джейми, случайно вече да си получил смъртните актове? — попита Скай.
— Да.
— Мога ли да видя едно копие, моля?
— С каква цел? — изгледа го Джейми.
— Да го проверя.
Анжелик рече:
— Мал… моят съпруг е ангажирал господин Скай — сигурно си знаел Джейми?
— Да. — Джейми забеляза как тя нарече Малкълм „моя съпруг“, „Небесния“ кимна одобрително. Това бе знак за опасност. — Е, и?
Скай отвърна меко:
— Щом чух за нещастието, се почувствах задължен да предложа услугите си на вдовицата му… — Скай едва забележимо наблегна на последната дума — а тя бе така любезна да приеме. Тай-панът ме бе помолил да предприема едно проучване за него и си помислих, че госпожа Струан ще пожелае да продължа.
— Добре. — Джейми учтиво кимна и понечи да си тръгне.
— А смъртният акт, Джейми?
— Каква е твоята воля, Анжелик… госпожо Струан?
— Сега господин Скай е моят адвокат, Джейми. Той разбира от тези неща, а аз се съгласих да действа от мое име — изрече тя ясно и все така невъзмутимо. — Ще те помоля да му окажеш цялата помощ, от която се нуждае.
— Разбира се. Бихте ли ме последвали, „Небесни“? — Джейми излезе, отиде в кабинета си и застана зад бюрото, като се престори, че търси документите, които бе пъхнал в чекмеджето си за по-сигурно. — Бихте ли затворили вратата, става ужасно течение. — Дребният мъж се подчини. — Слушайте — той снижи гласа си, но нямаше съмнение относно отношението му, — ако я изпързаляте или си играете глупави игрички, или пък й поискате много висока цена, тежко ви и горко.
Дребосъкът се приближи, кварцовите му очила изскърцаха и се замъглиха.
— Никога през живота си не съм постъпвал така с клиент — рече той и се изду като кобра. — Някоя и друга пораздута сметка да, но само ако клиентът е в състояние да плати. Жената се нуждае от помощ, за Бога. Мога да й я окажа, а вие — не.
— Мога и ще го направя, за Бога!
— Не съм съгласен! Малкълм ми каза, че другата госпожа Струан, онази в Хонконг, ви е изхвърлила, истина ли е или не? Истина ли е или не, че вие, както и Малкълм сте получавали гневни, дори заплашителни писма от нея от седмици, параноични и насочени срещу моята клиентка и нейния годеж, пълни с всякакви неоснователни обвинения? Истина ли е или не, за Бога, че девойката се нуждае от приятели?
— Съгласен съм, че тя се нуждае от приятели. Не възразявам да има и адвокат, искам само да съм сигурен, че ще се държите, както трябва.
— По дяволите, никога не съм пързалял клиент през живота си. Джейми, може и да съм беден адвокат, но съм добър, а и двамата сме на нейна страна. Тя се нуждае от приятели, Малкълм я обичаше, вие бяхте приятел на Малкълм, за Бога — той ми разказа за писмата, заради които са щели да ви обесят.
— Това няма значение…
— Не споря с вас, Джейми, тя е моя клиентка и се заклевам, че ще направя за нея всичко, на което съм способен. Смъртният акт, моля.
Джейми кипна, но отвори чекмеджето и му подаде едно копие.
— Благодаря… о, три, а? Едно за вашия архив, едно ще замине с тялото и едно за нея — съвсем правилно, макар да съм изненадан, че те са си дали труда да помислят за нея. Оригиналът — със специалната поща за Хонконг. — „Небесният“ прегледа документа. — Всемогъщи Боже!
— Какво има?
— Хоуг и Бабкот — рече той. — Може да са добри лекари, но като свидетели по защитата ще ни погубят! Мътните да ги вземат, трябваше да ми кажат, преди да издадат това — всеки глупак щеше да измисли по-прецизна формулировка!
— За какво говорите, дявол го взел?
— Убийство или поне обвинение в убийство.
— Да не сте полудели!
— Няма да й е за първи път на Тес Струан — изсъска дребничкият мъж. — Спомняте ли си боцмана? Всички в Хонконг знаеха, че е нещастен случай, но той бе обвинен в убийство, признат за виновен в непредумишлено убийство и осъден на десет години!
— Съдебните заседатели го признаха за виновен, а не Тес, за Бога…
— Но тъкмо тя настояваше за обвинението! — Скай се доближи до Джейми и снижи глас: — И тук ще стане същото. Ако това бъде прочетено в съда по криминален или граждански иск, адвокатът на ищците ще пледира, че той е умрял от чукане — моля да ме извините за вулгарния израз, — а ответникът за деянието седи на подсъдимата скамейка, дами и господа съдебни заседатели; баща й е углавен престъпник, беглец от закона, нейният чичо е във френски затвор, тя самата е авантюристка без пукната пара, развратница, която опитно е съблазнила горкичкия непълнолетен младеж да се ожени за нея, а после, а после, дами и господа съдебни заседатели, с преднамерена злоба го е съблазнила и е причинила преждевременната му смърт — с преднамерена злоба — и с пълното съзнание, че раните му ще свършат работата вместо нея! Така ли е, или не е така?