Скай погледна Анжелик, която невъзмутимо наблюдаваше как Джейми се ровеше из връзка ключове, и се чудеше дали тя знае за евразийските братовчеди на Малкълм и за чичо му, компрадора Гордън Чжан — син на Дърк от друга негова любовница, — който според клюките в Хонконг „знаеше повечето тайни и имаше повече златни таели, отколкото са косъмчетата в четината на вола“. Часовникът върху полицата над камината удари три.
— Кой друг има ключове, Джейми? — попита Скай.
— Само аз, аз и… тай-панът.
— Къде са неговите?
— Не зная, навярно все още са… на борда.
Вратата на сейфа рязко се отвори. Няколко писма, всичките с почерка на Тес Струан, с изключение на едно, написано от Малкълм и очевидно недовършено, малка велурена кесийка и портфейл. Портфейлът съдържаше помътнял дагеротип на баща му и майка му, стеснително загледани в обектива, личния печат на Малкълм, няколко сметки — разписки за дължими суми и списък на дългове и длъжници. „Небесният“ ги разлисти.
— Дали дадените на заем пари ще покрият дълговете му, Джейми?
— Нямам представа.
— Две хиляди четиристотин и двайсет гвинеи. Хубавичка сума от заеми и дългове за един младеж. Някое от имената случайно да ви е познато?
— Само едно. — Джейми го погледна.
— Мадам Ема Ришо? Петстотин гвинеи.
Анжелик се обади:
— Тя ми е леля, тя и чичо Мишел. Те ме отгледаха, господин Скай. Наричах леля си мама, защото тя ми беше като майка. Моята умря, когато бях мъничка. Те се нуждаеха от помощ и Мал… Малкълм любезно им изпрати тези пари. Аз го помолих за това.
— Джейми, искам копие от списъка, моля ви. — Адвокатът заговори отново: — От вас се изисква да ги държите на съхранение. — Той посегна към писмата, но Джейми го изпревари.
— Смятам, че те са лични.
— Лични за кого, Джейми?
— За него.
— Ще взема съдебно решение да ги разгледам и ще получа препис от тях, ако сметна, че са от значение.
— Не се и съмнявам — процеди през зъби Джейми, като наум се ругаеше, че се е изтървал да каже за сейфа, преди да се посъветва със Сър Уилям.
Анжелик рече:
— Нека да ги видя, Джейми, моля те! Предполагам, че това са ценните книжа на съпруга ми. В момента изглеждат съвсем малко.
Гласът й бе толкова благ, толкова скръбен, нямаше и помен от просяшка нотка, че той въздъхна и си рече: „Момче, толкова си вътре, че вече няма значение. Сър Уилям ще реши дали е законно.“ После внезапно си спомни как снощи тримата стояха на пристана, безгрижни, засмени, изпълнени с вяра, а всички бъдещи буреносни облаци от Хонконг им изглеждаха толкова далечни; как изпрати двамата с катера за първата им брачна нощ, а Малкълм му каза: „Благодаря ти, добри ми приятелю, пази ни откъм тила, ще се нуждаем от това. Обещаваш ли?“
Джейми бе обещал, бе се заклел, че ще го направи и че ще пази и нея, пожела им дълъг и щастлив живот и им бе махал, останал последен на брега. „Колко прав излезе Малкълм. Горкичкият Малкълм, дали е имал някакво предчувствие?“
— Заповядай — рече Макфей любезно.
Без да погледне писмата, девойката ги сложи в скута си и отново скръсти ръце и застина неподвижна. Лек полъх раздвижи немирен кичур коса край слепоочието й. Иначе приличаше на същинска статуя.
Подрънкването на монети привлече вниманието на Джейми. Скай бе отворил малката кесийка. В нея имаше златни гвинеи от Английската народна банка и банкноти. Той ги преброи на глас. Анжелик не помръдна поглед от отвора на сейфа.
— Двеста шейсет и три гвинеи. — Скай ги сложи обратно в кожената кесия. — Те трябва веднага да преминат в ръцете на госпожа Струан — естествено тя ще ви даде разписка.
Джейми каза:
— Може би е най-добре ние… вие и аз, „Небесни“, да се срещнем със Сър Уилям. Никога по-рано не съм се замесвал в подобен род неща и се чувствам като в небрано лозе… Анжелик, разбираш ме, нали?
— Аз също съм като в небрано лозе, Джейми, като муха без глава. Зная, че Малкълм бе твой приятел и ти негов, а също и мой. Много пъти той ми го е казвал. Моля те, прави каквото смяташ за най-добро.
— Ще се срещнем с него още сега, Джейми — заяви Скай, — колкото по-скоро, толкова по-добре. Той ще реши чия собственост е това. Междувременно… — Той се приближи и й подаде малката кесийка, но Анжелик възрази: