Под опеката на френската държава. Бе й харесало как прозвуча определението — съзнаваше, че ще се нуждае от помощ, за да се пребори с човекоядката от Хонконг…
И сега, свита в другия стол на Малкълм в покоите на тай-пана на горния етаж със залостена отвътре врата, Анжелик хареса идеята още повече и отново се запита за цената на Андре. „Ще ми излезе скъпо. Скритите златни монети ще са достатъчни за начало, следва рубиненият пръстен, а вече имам и печата, печата на Малкълм.“
Тя премести всичко и затвори тайното отделение.
Доволна от напредъка през първия ден от новия си живот, Анжелик затвори очи и заспа без сънища, докато не я събуди почукване на вратата. Беше почти четири и половина.
— Кой е, моля?
— Джейми, Анжелик.
Прониза я тръпка на надежда. „Запази спокойствие — смъмри се тя, докато сваляше резето, — ледът, по който вървиш, е изключително тънък, а водите отдолу са смъртоносни.“
— Здравей, Джейми, скъпи, заповядай. — Тя отново седна на мястото на съпруга си и му махна към стола, на който преди бе сядала. Промяната й достави удоволствие. — Изглеждаш толкова измъчен, толкова тъжен.
— Все още не мога да свикна с тази мисъл и… ами с промените, Анжелик.
— Да. Толкова е трудно.
— И ти си се променила. Разреши… разреши ми да ти кажа колко си великолепна, толкова силна и, ами… е, ти си го знаеш.
— Там е проблемът, скъпи Джейми, че не зная. Зная само какво се случи и се примирявам, примирих се. Сълзите ми… Навярно вече изплаках всичките си сълзи. Така че засега няма да има никакви сълзи. Срещна ли се със Сър Уилям?
— Да. Скай каза, че ще се върне около шест, ако ти е удобно. — Той видя как тя кимна разсеяно.
— Не го харесваш, нали, Джейми?
— Въобще не обичам адвокатите, те винаги създават трудности, макар тоя да не е лош човек. Струва ми се, че ще ти свърши работа. Ако се тревожиш, кажи ми веднага. Мал… Малкълм го харесваше, а и някой трябва да те представя.
— И на мен ми е трудно да произнасям името му, Джейми. И „съпруг“ също. Още по-трудно. Не се смущавай.
Джейми кимна мрачно и извади писмата.
— Сър Уилям каза, че те са част от неговото наследство, както и парите. Той не е в правото си да постановява — ето защо спешно ще пише на главния прокурор в Хонконг, — но не вижда защо да не останат при теб, стига да не ги унищожиш. Колкото до златните лири, можеш да ги задържиш — казах му, че според мен нямаш никакви свои пари в момента, — но той помоли да му дадеш разписка за тях.
— Каквото поиска. Прочете ли ги?
— Не, никой не ги е чел. — Макфей колебливо ги остави на полицата над камината. — Има и други неща, направихме някои приготовления — искаш ли да ме изслушаш сега, или… да дойда по-късно.
— Не, добре съм. Какви приготовления, Джейми?
Той си пое дълбоко дъх, мразеше да говори за всичко това, но дългът беше негов.
— Посъветвах се със Сър Уилям, Бабкот и Хоуг и решихме утре да изпратим тялото за погребение в Хонконг, всички съвместно приехме, че така ще е най-добре. Правим и ще направим всичко възможно, за да те облекчим и пътуването ти да е колкото е възможно по-поносимо. Доктор Хоуг ще тръгне с теб, за да е сигурен, че си в добри ръце. — Усмивката на Джейми бе празна, а лицето му представляваше въплъщение на нещастието. — Не мога да ти опиша колко ме натъжава всичко това. А Со ще ти опакова вещите бързо. Чен ще й помогне, ако е необходимо, и ще събере нещата за кораба; ще отплавате с вечерния прилив. Междувременно, ако се нуждаеш от нещо, само ми кажи.
Той видя как тя погледна ръцете си и завъртя пръстена с герба на Малкълм върху безименния си пръст. „Горката Анжелик, няма дори свестен сватбен пръстен.“
— Добре, това е всичко засега — искаш ли да ти правя компания на вечеря?
— Не, благодаря ти. Ще ям тук или в трапезарията, или в моите стаи. Моля те, седни. Съжалявам, това не е всичко засега. Моят съпруг няма да бъде откаран и погребан в Хонконг, ще го погребем тук. Нито съпругът ми, нито аз ще бъдем качени на борда на „Буйният облак“ някога отново.
Анжелик видя изражението му, но не се отказа от тазсутрешното си решение: щеше да се възпротиви още при първото споменаване за техните приготовления.
— Сега ли да ти разкажа за приготовленията по погребението, или предпочиташ по-късно?
— Но всичко вече е уредено — рече Джейми. — Най-добре… всички сметнахме, че така е най-добре за теб и за всички. Госпожа Струан със сигурност ще иска той да бъде погребан у дома в Хонко…