— Толкова много „ако“ — прошепна Анжелик, а сърцето й биеше лудо.
— Повече, отколкото си представяш. — Той попи челото си, буца бе заседнала на гърлото му. — Беше само… Хрумна ми преди малко. Не съм дообмислил, може би е неуместно, но исках да ти помогна. Със или без помощта на Джордж ще осъществя първата част: размяната на телата. Ти трябва да свършиш останалите неща. Навярно ще успея. Зная ли — добави той колебливо. — Не ме бива да пазя тайни. Прости ми, но се налага да решим сега дали… да се върна в Канагава довечера, докато Джордж вечеря тук. Какво мислиш?
Тя изхвърча от стола си и го прегърна. Той сякаш потъна в уханната й нежност и благодарност.
— Нека опитаме… и благодаря ти… благодаря ти…
— Искали сте да ме видите, госпожо? — каза Горнт.
— Да, моля ви, влезте и седнете. — Анжелик седеше до еркерния прозорец в кабинета на тай-пана, обзаведен с кресла, дъбова маса и бюфет. Чен чакаше разпореждания.
— Разрешете отново да ви изкажа съболезнованията си. Ако мога да направя нещо за вас, само ме помолете, госпожо.
— Зная и ви благодаря, Едуард. Да, можете да ми помогнете, всички се нуждаем от приятели. Радвам се, че следствието е приключило, както подобава — заслужавате медал. Много смело от ваша страна, искам да ви благодаря заради Джейми. Не зная какво бих правила без него. — В огнището гореше силен огън и чудесните завеси от тайландска коприна ги отделяха от нощния мрак. Чен се приближи до отворената бутилка в кофичката с лед. — Съпругът ми казваше, че обичате шампанско?
— Да, госпожо, да, обичам го. — Горнт си мислеше за следствието и за възхитителното заключение да сложат край на опасния случай с Норбърт. Следователят Хевънли Скай с право носеше прякора си „Небесния“.
Анжелик махна на Чен, който наля две високи чаши.
— До дже — благодаря. — Горнт пое чашата си.
Чен го зяпна, сякаш не го бе разбрал, презирайки този нахален чуждоземен дявол още повече, задето се осмелява да говори на цивилизован диалект. Анжелик му нареди:
— Чен, чакай отвън. Ако ми потрябваш, ще ти позвъня, хей? — Тя посочи сребърната камбанка на масичката.
— Да, госп’жица.
Тя го изгледа свирепо:
— Тай-тай.
— Да, госп’жица тай-тай.
Чен излезе, доволен от малката си победа. Слугите бяха свикали среща, която той бе ръководил. А Ток, съвсем обезумяла, бе поискала да извикат гадател, който да урочаса тази „Владетелка на смъртоносен канал“, но той бе възразил: „Не, не бива, пък и това не е така.
Смъртта на господаря не е нейно дело. Господарят се ожени за нея и ни накара да я наричаме тай-тай в негово и нейно присъствие. Нека първо я наричаме «госп’жица», после «госп’жица тай-тай», докато Славния Чжан не реши въпроса. Изпратих му спешен подробен доклад, който вече се намира на борда на «Буйният облак».
— Salut, Едуард.
— За ваше здраве, госпожо!
Тя едва близна от чашата, но той отпи с наслада.
— Шампанското е извор на живот за мен — рече той, като мигновено съжали за думите си. — Никога не мога да си го позволя, освен в празнични случаи.
— Аз също обичам шампанско, но тази вечер не ми се пие. Но скоро ще сте в състояние да си позволите всичко, което поискате, нали? Съпругът ми казваше, че вашите дела ще се подобрят извънредно много и сте споделили много тайни с него — за взаимна изгода.
— Така ли? — Думите й го завариха неподготвен, защото той и Малкълм се бяха уговорили да не казват никому. Ами Норбърт? Норбърт не влизаше в сметката, просто бе объркал врага, а Норбърт винаги е бил враг.
— Тайни ли, госпожо?
— Той ми каза, че ви харесва и ви се доверява, както и аз, че вие сте човек, който може да пази тайни, както и да ги научава, и който знае цената на старите приятели — в китайския смисъл.
— Вярно е. Аз също го харесвах и му се доверявах.
— Джейми разправя, че сте си запазили място на «Буйният облак».
— Да, госпожо, така е.
— Съпругът ми каза, че възнамерявате да му дадете важни сведения как да разори Брокови. Щели сте да му ги кажете вчера сутринта след… Едва вчера ли беше? Сякаш е минала цяла вечност — за Малкълм беше цял живот, горкият Малкълм.