Няма значение, тази стратегия може да направи от Анжелик победител — би могла. Предпазливо, не точно както предлага тя, а много по-ловко той ще изпълни предложението на Анжелик, без да навреди на собствената си позиция, и ще осъществи своята сделка с Тес, която със сигурност би му дала всичко, което поиска — щом веднъж потресението от смъртта на сина й попремине и тя бъде в състояние да оцени чудовищността на неговите сведения и идеи.
«За мен е по-добре да откача Анжелик от въдицата на Тес Струан, много по-добре. Какво да поискам в замяна? Подписът й естествено, но какво още? Какво друго искам от нея? Съществуват различни видове гамбити, които съм…»
Анжелик посегна към перодръжката. Изражението й бе сериозно, докато вписваше името си като свидетел и поставяше дата от завчера. Мълчаливо го посипа с пясък, за да изсъхне, издуха го и постави документа пред него, все още със сведени очи.
— Каквото и да решите, договорът вече е ваш, при това даром — рече тя, залагайки на прословутото му чувство за чест. — Колкото до останалото, ако ми помогнете, Едуард — тя най-сетне го погледна и нещо у него се развълнува приятно — завинаги ще имате моята благодарност, моята доживотна признателност.
Джейми седеше на татами в жилището на шоя с кръстосани крака, без обувки, а Хирага срещу него. Начело на масата бе шоя. Имаше саке и чай.
От час и повече Джейми отговаряше и задаваше въпроси, Хирага превеждаше, двоумеше се пред по-трудните думи, изчакваше кови обяснения, за да разбере нещата. Джейми се чувстваше уморен не заради времето, прекарано тук — прекрасна и добре дошла отмора след другите му неприятности, — а защото не виждаше решение за тях. Бе разстроен от непоколебимостта на Сър Уилям относно погребението, макар да го разбираше отлично — би сторил същото на негово място. «Горката Анжелик, горкият Малкълм, горката Търговска къща. Горко й дори на проклетата Тес.
Налага се някой да отстъпи. Няма да е Дребосъка Уили. Трябва да е Анжелик, нито тя, нито който и да е може да направи нещо. Струва ми се, че този път тя ще рухне.»
Възможно най-простичко Макфей й бе изложил идеята си за акционерно дружество. Шоя и неговите връзки ще ги снабдяват със стоки на консигнация според уговорката, а Джейми ще го снабдява с европейски познания при шестмесечна отсрочка на плащането, което ще предостави време стоките да бъдат продадени и парите или да се върнат, или да бъдат повторно инвестирани в стоки серийно производство, а те в замяна щяха да съветват акционерното дружество какво да внася. Това доведе до обсъждане качеството на методите за серийно производство, от които всички те щяха да забогатеят.
— Шоя пита: Какво струва машина за сериъно пруизводству?
— Зависи какво ще произвеждат машините — отвърна Джейми.
— Джами-сама, той пита, моля, да кажеш какви стоки правят за продажба в Англия. Не сега, след три дни, моля. Ако шоя се съгласи, може би прави търговска компении и внесе машина за сериъно пруизводству в Нипон.
Джейми се усмихна.
— Серийното производство, машините и фабриката първоначално излизат скъпи. То не е като акционерното дружество, което предложих. Няма как да събера толкова много пари.
— Джами-сама, ти не тревожи, не тревожи за парите. Гиокояма може купи и продаде Йедо, ако поиска. — Хирага се усмихна мрачно, тъй като Джейми премига. — Шоя ти благодари, и аз ти благодаря. Моля, след три дни кажи какво прави и цената. Ще те изпратя до вкъщи.
— Няма нужда, благодаря.
Хирага се поклони, шоя се поклони, Джейми им отвърна с поклон и излезе. Навън бе паднала нощта.
— Чай, господарю? — попита шоя.
Хирага кимна, щеше да си тръгва, нуждаеше се от баня и масаж. Бе доволен от себе си, бе уредил всичко, само не бе получил предполагаемото възнаграждение от три коку за Джейми Макфей.
Шоя нареди да донесат пресен чай. Когато прислужницата излезе, той рече:
— Получих нови вести. С пощенски гълъб. Отами-сама, за господаря Йоши и за шиши. Сигурно искаш да ги чуеш.
— Престани да ме разиграваш! Разбира се, че искам да ги чуя. — Щом двамата останаха сами, Хирага взе да се държи надменно и като самурай, без да се усети. — Какви новини?