— Имало е нов опит за нападение срещу господаря Йоши.
— Мъртъв ли е? — попита Хирага, изпълнен с надежда.
— Не, Отами-сама, ето, моля, прочети сам. — С престорена кротост шоя му подаде къс хартия, същия, който по-рано бе показал на Райко и Мейкин: «Опитът за убийство на Йоши призори в село Хамамацу се е провалил. Самотният шиши убиец е съсечен от него. Дамата Койко също загинала при схватката. Предайте на Глицинията нашите искрени съчувствия. Ще получите още сведения, щом е възможно.»
Хирага го прочете и ахна:
— Кога е станало?
— Преди три дни, Отами-сама.
— Нещо друго?
— Все още не.
След като прочете съобщението, главоболието му сякаш се усили, мислите му се объркаха. «Койко е мъртва, още един шиши е убит! Кой? Щом тя е мъртва, какво ли става със Сумомо?»
— Уведоми ли къщата на Глицинията?
— Да, Отами-сама.
— Какво каза Мейкин?
— Тя, естествено, обезумя, Отами-сама.
— Какво друго знаеш, шоя?
— Казвам ти всичко, което засяга теб и шиши.
— Ами Кацумата и Такеда?
— Говори се, господарю, че са на път към нас, както вероятно и господарят Йоши.
— Кога се връща той? Променил ли е вече намеренията си? — попита той объркан. «Случайно ли е убита Койко при схватката, или Йоши е разкрил, че е свързана с нас, както и Мейкин?» — А?
— Не зная. Може би след около осем дни, Отами-сама. — Шоя забеляза безпокойството на Хирага и си помисли: «Да, ще се тревожи, разбира се, в голяма опасност е, но, ийе, колко е ценен този младеж! Съгласен съм, че е или би могъл да стане национално богатство. Ъкуиунерно дружеству — чудесна идея! Моят син от утре ще работи с този Джами гай-джин, ще изучи варварските обичаи и вече няма да се нуждая от Хирага, който ми създава само грижи и, о, толкова съжалявам, е обречен. Както и всички ние, ако не сме разумни.» — Отами-сама, виждам голямо раздвижване на войски около нас.
— Така ли? Какви войски?
— Бакуфу са подсилили трите най-близки оттук попътни спирки на Токайдо. И… също петстотин самураи са се разположили северно и южно от нас по пътя. — Капка пот се стече по страната му. — Анджо ни поставя в затруднено положение.
Хирага изруга — той също бе усетил, че напрежението се засилва.
— Какво чуваш, шоя? Кани ли се да ни нападне?
— Де да знаех, Отами-сама. Ако“ кажеш на Тайра за войските, навярно ще разберем какъв е планът на гай-джин.
— Ще обстрелват Йедо, всеки глупак го знае. — Хирага усети, че му прилошава при мисълта за неизбежната победа на гай-джин, макар че тя щеше да послужи на соно-джой, както нищо друго. — Тайро не ще може да предотврати… — Сърцето му подскочи и той млъкна.
— Освен, Отами-сама?
— Освен отговора от историята, обичайното решение: внезапно, брутално, изненадващо нападение, което да унищожи флотата им. — Хирага се учуди, задето сподели мисълта си и бе толкова откровен с такъв нискостоящ човек, макар шоя да бе умен, ценен съюзник, а скоро щеше да му стане и търговски партньор.
„Ийе — рече си той въпреки пулсиращото главоболие, — толкова неща не разбирам, светът се преобръща с главата надолу, всичко се променя, аз също, вече не съм самурай, макар да съм истински самурай. Това е заради тези отвратителни гай-джин с техните изкушаващи, гнусни, внушителни, алчни за производство идеи. Трябва да ги изхвърлим — соно-джой, соно-джой, соно-джой, — но още е рано. Първо сериъно пруизводству, първо да произведат пушки.“
— Шоя, изпрати всички съгледвачи, в случай че това е замисъл на Анджо…
— Съгледвачи, Отами-сама?
Хирага рече:
— Време е да престанем с надлъгването, шоя. Разбираш ли? Никакви игрички повече!
— Ще ти се подчиня във всичко, Отами-сама. Както обикновено, както съм…
— Справи се чудесно тази вечер, шоя. Щом чуеш нещо за Йоши или шиши, съобщи ми незабавно, моля те. — Хирага добави „моля“ по изключение.
— Бързо като ястреб, господарю.
— Лека нощ тогава — а, толкова съжалявам, забравих за възнаграждението на гай-джин. Той ме помоли да ти напомня.
Стомахът на шоя се преобърна. Измъкна от ръкава си малка кесийка — бе признак на лоши обноски да я даде направо на Джейми-сама.