— Сега пък какво става?
— Нямам представа, сеньор, вечерта мина тихо и мирно. Пристигна бележка от вашата Неми, пита дали ще я посетите по-късно. И един малко по-друг въпрос, капитан Стронгбоу отново поиска заповедите за отплаване. Аз пак му казах да прояви търпение. С вечерния прилив ли ще отплават?
— Да, струва ми се. Изпрати съобщение на Неми: „Може би.“
— Веднага, сеньор. Значи решено? Тленните останки на тай-пана ще тръгнат с „Облака“? И, разбира се, сеньората?
— Или с клипера, или с пощенския кораб, едно от двете — отвърна Джейми. Пое по коридора, почука и влезе.
Анжелик се бе свила в стола на Малкълм, който Джейми смяташе вече за неин. Четеше „Гардиън“ на светлината на петролна лампа.
— Здравей, Джейми.
— Добър вечер, реших да пътувам с теб на пощенския кораб. — Думите му прозвучаха рязко. — Мое задължение е да обясня на Тес Струан. — След като каза това, се почувства по-добре. — Това е моя работа и мисля, че на Мал… че на него ще му хареса, а и ще ти спестя някои неща.
— Да — рече Анжелик със сладка усмивка. — Сигурна съм. Затвори вратата, Джейми, и седни за момент. — Той се подчини и тя тихо му разказа за плана на Хоуг. — Можеш ли да откараш катера утре вечер до Канагава с нас?
Той глуповато се вторачи в нея, напълно сащисан.
— Ти си полудяла. Това е безумие.
— Нищо подобно. Доктор Хоуг смята…
— Той също се е побъркал — няма да успеете.
— Защо? — спокойно попита тя.
— Има десетки причини — отвърна Макфей. — Толкова много причини, че дори няма да ги назова. Всичко е направо нелепо, налудничаво. Уили ще те окове във вериги.
— Не е забранено от закона, така твърди господин Скай. Погребението ще бъде съвсем законно, казва той.
— Така ли казва господин проклетият всезнайко? И какво, друго възнамерява да направи „Небесния“ — попита Джейми, — да си сложи яката наопаки и да отслужи литургия?
— Господин Скай е сигурен, че ще убедим преподобния Туийт да я извърши — рече Анжелик, сякаш той беше дете, което внезапно го е прихванало нещо.
Той вдигна ръце.
— И двамата сте полудели, а Хоуг е глупав, загубил си е разсъдъка, щом предлага подобно нещо. Ще тръгнем с пощенския кораб — ти, аз и той. — Макфей закрачи към вратата.
— Джейми, можеш ли да управляваш катера сам, или ще ни е нужен екипаж? — Той се обърна и я изгледа. Тя се усмихна решително, но толкова мило. — Ще се нуждаем ли от екипаж?
— Поне от двама мъже. Поне от боцман и механик.
— Благодаря ти. Ако не желаеш да ни помогнеш, разрешаваш ли да помоля боцмана, а?
— Изглежда, че не разбираш. Идеята е дръзка, изключително безразсъдна.
Анжелик кимна унило.
— Навярно си прав и няма да успеем, но аз ще опитам — отново и отново. Ти, изглежда, също не разбираш, скъпи ми Джейми. Обещах да обичам, да почитам и да се подчинявам на съпруга си, на твоя приятел, а той ти беше приятел, и все още не се чувствам разделена с него, нито пък ти. Тес Струан няма да изпълни желанието му, нали?
През цялото време той уж я гледаше, а не я виждаше и в същото време виждаше всяка подробност по нея, спомняйки си всичките си години при Тес Струан и какво тя и Кълъм Струан значеха за него, какво означаваха за него Малкълм Струан и Дърк Струан и Търговската къща. Всичко бе минало, всичко бе прахосано и всичко бе към края си. „Нашата Търговска къща вече не е на почит, вече не е първата в Азия. Ами, не е съвсем пропиляна, нито съвсем приключила, но блясъкът й е изчезнал и моят приятел е мъртъв, това е! Аз му бях приятел, но той на мен? Ти, Боже в небесата, какво ли не правим в името на приятелството.“
— Тес няма да го погребе според волята му. Смятам, че това е най-малкото, което мога да сторя за приятеля си. Ще уредя нещата с катера — рече Джейми, вдигна вестника и отново го зачете.
Доктор Хоуг пристигна през нощта в Легацията в Канагава, разположена в едно крило на будистки храм. Посрещна го Тауъри, дежурният сержант, спретнат в своята гвардейска униформа, с висока шапка, алена туника, бели панталони и черни ботуши.
— Не ви очаквахме преди изгрев, докторе.
— Просто трябва да се уверя, че всичко е готово. Ще тръгнем рано.
Докато го придружаваше до частта от храма, използвана за морга, Тауъри се засмя:
— Ако сте го оставили готов, докторе, сигурно е готов, защото той не ходи на разходки. — Отвори вратата. Помещението бе просторно, с мръсен под и достъп до градините през залостените врати. Тауъри подуши въздуха.