В същия миг сърцето му замря.
Всемогъщи Боже! — ужаси се Тинкър. Ковчегът плаваше успоредно на десния борд, все още на повърхността, гмурваше се и се издигаше заедно с тях, а двата флага все още си стояха на мястото. Джейми също го забеляза от каютата и разбра, че ако някоя голяма вълна промени посоката си, ковчегът лесно ще се качи отново на борда или, което бе още по-лошо, ще послужи като таран за крехката надстройка. А най-лошото бе, че можеше да пробие дупка в незащитения корпус.
Колкото повече Тинкър се опитваше да го избегне, толкова повече се приближаваше ковчегът. Веднъж се блъсна в тях, извъртя се, но продължи да се движи успоредно. Джейми се изруга, задето не е проявил предпазливост и не му е прикачил верига от котва. Въздухът или дървото го удържаха над водата.
На Джейми му бе трудно да го наблюдава и да придържа Анжелик. Но се радваше, че тя дълбоко бе заровила лице в балтона му. Отново проточи шия и го съзря около кърмовата част, проснат в цялата му дължина във водата. Заприлича му на някаква вампирска дявол шина, породена от болно съзнание. Вятърът или някакво течение го извъртя успоредно на вълните, той се замята, но отново се върна в предишното си положение и издържа така три-четири вълни, а петата го преобърна и за радост на Джейми той потъна. Макфей най-сетне си пое дъх, сметнал, че това е завинаги. Но го видя как изплува на повърхността, една нова, силна вълна го обгърна, повдигна го и го запрати право към тях. Джейми неволно приведе глава. Не се качи на борда, само се блъсна отстрани в корпуса с такъв трясък, че човек би помислил, че са налетели на риф.
Хоуг за секунда се надигна. Главата му се въртеше по-силно и от корабчето, така че не видя нищо, и отново със стенание се просна в собствената си бълвоч. Анжелик също вдигна поглед, но Джейми я притисна към себе си и я погали по косата, за да я успокои.
— Просто някакви останки от потънал кораб, нищо особено…
Той не откъсваше очи от ковчега, който плуваше на няколко ярда успоредно с тях, подобен на торпедо. И двете знамена си оставаха непокътнати. Макфей потръпна, тъй като се зададе разпенена вълна; тя го обгърна, а щом отмина, ковчегът бе изчезнал.
Останал без дъх, Джейми чакаше и не откъсваше поглед от морето. Нищо. Почака още малко. Пак нищо. Шквалът поотслабна и вече не виеше край каютата. Вълните все още бяха високи и силни, но Тинкър превъзходно си вършеше работата и с цялата опитност на стар морски вълк се справяше с положението. От време на време валът на витлото излизаше над водата и издаваше пронизителен звук.
— Хайде — прошепна Джейми, — дръж се!
Изведнъж събра очи. Ковчегът плуваше на около петдесетина ярда около кърмовата част, устремен направо към тях. Следваше ги неотлъчно, повдигаше се и се спускаше като привързан към катера с невидимо въже. Опасно и смъртоносно. Джейми преброи шест вълни. Нямаше промяна.
Седмата бе по-голяма от предишните. Тя пое ковчега, превърна го в снаряд и го запрати върху корабчето. Макфей затаи дъх.
Тинкър навярно също го бе забелязал, защото в последния момент катерът изви рязко, щирбордът леко се наклони, вълната заля планшира. Опасният като снаряд ковчег се издигна заедно с нея над носа и се заплете във въжетата на бушприта. Увисна така, наполовина надвесен над водата.
Боцманът с всичка сила удържаше руля срещу вятъра, но вълните и вихърът се бяха вкопчили в ковчега и разклащаха цялото корабче. Тинкър осъзна, че след минути ще бъдат потопени. Не можеше да стори нищо. Корабният предавател издаде пронизителен звук. Боцманът с усилие се присегна да отговори:
— Да, Пърси…
Но огнярят го заля с порой от псувни и „какво, по дяволите, бил правел там горе“, така че той го запрати на мястото му и удвои усилията си да се справи с руля, тъй като косът бе изправен пред неизбежна заплаха от разрушение.
Видя, че вратата на каютата се отвори, Джейми си пробиваше път по палубата. Здраво се вкопчваше във всичко срещнато и пипнешком си проправяше път напред. Боцманът тутакси подаде глава от най-близкия прозорец, посочи и ревна:
— Вземи брадвата, вземи брадвата…
Джейми го чу като насън и я видя закачена на покрива на каютата. Палубата се издигаше и се разтърсваше, душата на корабчето съзнаваше, че това е предсмъртният й гърч. Единият му крак се пързулна, но Джейми се блъсна в планшира; видя, че с една ръка държи брадвата и че засега е жив и здрав. Вода заля носа и той се озова под струите. Отново издържа, но след като тя отмина, усети, че му се гади. Не се сдържа и повърна. Лежеше в отворите за оттичане на водата, премръзнал и изплашен, бе вкопчил пръсти в пролуките. Заля го още една вълна. Когато отново си пое дъх, се изкашля и изплю солената вода от устата и ноздрите си. Потресението го подтикна към действие.