Зад нея Хоуг се изхрачи и изплю във водата.
— Извинете — прошепна лекарят и усети непреодолима нужда от питие. Забеляза безпорядъка на носа, изпотрошените греди, счупения преден люк. Бушпритът бе изчезнал, фаловете ги нямаше, а също и по-голяма част от планшира.
— Какво, по дяволите, се е случило?
— Вълните донесоха на борда някакви плаващи останки, изглеждаха като щайга. За момент се изплаших — отвърна Джейми.
— Стори ми се, че чух трясък… Май… май ще отскоча до клуба, преди да си легна.
— И аз ще дойда с теб — обади се Скай, който изпитваше нужда от повечко питиета, за да уталожи гаденето. — Джейми? Госпожо Анжелик?
Тя поклати отрицателно глава, а Джейми им каза:
— Вървете. За тази вечер стига. Не забравяйте какво решихме.
Бяха се уговорили да твърдят, ако някой ги попита, че са извършили символично погребение в морето, и нищо повече.
За щастие никой, освен Тинкър не бе видял как ковчегът се бе върнал на борда и как Джейми се бе борил с него. След това Макфей се бе изкачил в кабината на щурвала.
— Боцман, останалите не видяха нищо, така че всичко ще лежи на твоята съвест, ако продумаш някому. Нека си остане между нас.
— Както кажете, сър. — Тинкър му поднесе манерката си и отдаде чест. — Благодаря. Ако не бяхте вие, отдавна да сме на дъното заедно с него.
Едва ли бе останало повече от глътка в манерката, но и тя подейства ободряващо.
— Не вярвах, че ще се справя. Нека забравим за това. Заклеваш ли се, а?
— Както кажете, сър, ама преди да го забравим, да ви кажа, че когато сандъкът се разцепи и мъртвецът изскочи, бая се стреснах. Боже мой, като че ли се опитваше пак да се качи на борда.
— Исусе Христе — ахна Джейми. — Привидяло ти се е, аз не забелязах нищо… привидяло ти се е.
— Ами, не, сър. Аз гледах по-отвисоко, нали? И го видях негодника, ще ме прощавате, как изплава и замаха с ръце, преди да потъне.
— Привидяло ти се е, за Бога. Ама че ужасни неща разправяш!
— Ей Богу, сър, ако щете вярвайте! Е, беше само за малко и целият в морска пяна, ама добре го видях! — Тинкър се изплю по посока на вятъра, почука на дърво, прекръсти се срещу уроки и подръпна месестата част на ухото си, настоявайки на своето. — Светата истина, сър, да пукна, ако лъжа, а топките ми да подскачат до второ пришествие. Ама наистина драпаше към повърхността, преди морското дъно да го погълне гол, както майка го е родила.
— Я стига дивотии! Глупости! — Джейми се сети как самият той бе потръпнал и почукал на дърво за всеки случай. — Привидяло ти се е, боцмане, макар че, кълка се в Бога, тоя ковчег сякаш си бе наумил нещо, и при това нещо лошо.
— И аз това викам, сър. Сякаш го бе обладал сатаната. — Тинкър отново се изплю по посока на вятъра, плувнал в пот. — Драпаше към повърхността един такъв особен, с отворени очи и тъй нататък, та си рекох, че ще се качи при нас завинаги.
— Господи, престани! Малкълм не би ни сторил нищо лошо — бе възразил Джейми потиснато. — Така ти се е сторило.
— Ама от моето място, сър, горе отвисоко…
— Стига с това твое място. Имаш ли още ром?
Тинкър се изкашля, пресегна се към някакъв скрит сандък и измъкна още една манерка. Беше пълна до половината. Джейми отпи голяма глътка, задави се и отпи още веднъж.
— Тинкър, ще получиш от нашия склад десет каси ром заедно с моите благодарности. Голяма работа свърши, огнярят също — за него четири каси. — Тинкър възторжено му благодари. Прекрасната топлина на рома се разля по жилите на Джейми и от настинката не остана и помен. Погледна старото обветрено лице и проницателните сини очи на боцмана: — Никога не ме е хващало такова шубе, нито веднъж през целия ми живот. На три-четири пъти се мислех за отписан.
— Аз пък не се уплаших, сър — ухили се боцманът. — Щом вие сте на борда! Но наистина си умрях от радост, когато тоя негодник и сандъкът му се изтърсиха във водата и потънаха.
Макар да беше вече на брега, Джейми отново потрепери, като си спомни за това.
— Трябва да свалиш тези мокри дрехи — обади се Анжелик.
— Е, аз тръгвам — каза Хоуг.
Французойката прегърна лекаря и го целуна по бузата въпреки вонята на бълвоч.
— Толкова съм ти благодарна. Ще се видим утре. — Тя стори същото със Скай и двамата се запрепъваха към клуба. — Добре ли са?