— Стига, стига, госпожо Струан — рече Сър Уилям като добър, но строг баща. — Няма защо да плачеш, моето момиче, достатъчно плакахме напоследък. Все пак признавам, че категорично осъждам лудорията ви — много грозна постъпка, но като се има предвид емоционалното ви състояние, нека спрем дотук засега. — Той отново се престори, че не забелязва очевидното им облекчение и заглъхващите й хлипания. — И тъй, време е за църква, а после за пощенския кораб и за нашите благопожелания за лек път и дълъг живот, с които ще те изпратим. Искрено ще съжаляваме и ще скърбим, че напускаш нашите брегове.
— Аз… още не ви напускам. Сър Уилям.
— А? — слисаха се Сър Уилям и Тайърър.
Все още разхлипана и с наведена глава, Анжелик им съобщи:
— Доктор Хоуг ме посъветва да не пътувам поне още една седмица.
Хоуг бързо се намеси:
— Така е, от медицинска гледна точка не се препоръчва, Сър Уилям, съвсем не се препоръчва. — Тази заран Скай с поддръжката на Джейми бе настоял тя да не заминава още известно време. „Анжелик има нужда от медицинско свидетелство, докторе, за пред Тес Струан. След всички преживени от нея потресения тя наистина не бива да пътува, нито да се разстройва, докато още не е закрепнала.“ Хоуг с готовност се бе съгласил и сега заяви на Сър Уилям: — Както сам виждаш, Анжелик се разстройва лесно и й издадох медицинско, макар и да не е нужно. — За секунда Сър Уилям направо не знаеше какво да мисли. От една страна, тя оставаше при тях, но, от друга — тя вече се бе превърнала в дразнител, ала все пак, когато гневът на Тес Струан се изсипеше отгоре й и върху всички тях, момичето, слава Богу, все още щеше да е под негова юрисдикция.
— Наистина би следвало да отидете, госпожо. Смятах, че е изключително важно да присъствате на погребението.
— Искаше ми се, но… — Гласът и секна и я разтърси ново ридание. — Вместо мен заминава доктор Хоуг. Наистина не се чувствам в състояние да… най-добре…
— Джейми, но ти ще заминеш, нали?
— Не, сър. Госпожа Тес Струан ми нареди да свърша някои неща тук.
— И таз хубава! — Сър Уилям направи вял опит да разубеди Анжелик, но после въздъхна: — Е, щом доктор Хоуг казва така, въпросът е изчерпан, той е семейният лекар на Струанови. — Дипломатът стана. Те му благодариха с видимо облекчение и взеха да се разотиват. — Един момент, доктор Хоуг. Може ли да разменим две думи? — С едва прикрито удоволствие Сър Уилям забеляза, че Джейми и Скай пребледняха като платно, и тъй като се подвоумиха, той многозначително произнесе: — Довиждане, Джейми, довиждане, господин Скай. Филип, няма защо да оставаш.
Вратата се затвори подире им. Хоуг приличаше на заек, хипнотизиран от кобра.
— А сега, докторе, спокойно ми кажете цялата истина — как е Анжелик?
— Много е добре, но само външно. Сър Уилям — незабавно се отзова Хоуг. — Мога да прилагам само повърхностно лечение. Никой не знае какво се крие дълбоко в нея. Така може да продължи дни, седмици, година и дори повече. Но все някога кошмарът ще се върне. А какво ще се случи тогава… — лекарят сви рамене.
— Ще се срещнеш ли с Тес Струан?
— Да, веднага щом пристигна. — Хоуг чакаше разтреперан, ужасен от предстоящия разпит, защото съзнаваше, че ще се издаде.
Сър Уилям замислено се изправи, наля му уиски и му го подаде. Докато се обърне, чашата бе празна.
— Ще отсъстваш известно време, може би дори завинаги. Ще ми се да ми съобщиш под пълна тайна какви са изгледите от медицинска гледна точка Анжелик да чака дете от Малкълм.
Хоуг се ококори. Питието и неочакваната любезност го успокоиха; не бе и подозирал, че разпитът ще вземе такава насока. Отговори най-чистосърдечно:
— Всичко е в Божиите ръце, сър. Малкълм бе здрав, тя също, и двамата бяха прекрасни хора, но за нещастие — родени под лоша звезда. Бих казал, че има голяма вероятност, тъй като тяхното не бе случайно хрумване, а най-истинската любов, която съм виждал в живота си, и навярно са се любили изключително страстно.
Сър Уилям се намръщи.
— Добре. Когато се срещнеш с Тес Струан… Струва ми се, че нашата тукашна госпожа Струан ще се нуждае от цялата ни подкрепа. Нали?
— Бъди сигурен, че ще се застъпя за нея.
Сър Уилям кимна и бръкна в чекмеджето си. Пликът бе запечатан и адресиран „Лично, поверително, по пратеник за Сър Станфорд, губернатор на Хонконг, от Сър Уилям Ейлсбъри, посланик в Япония.“