С помощта на едно парфюмирано шалче Анжелик се предпазваше, доколкото можеше, от вонята му на чесън, прокиснало вино и непрани дрехи.
— Съгреших, задето не успях да получа разрешение от Сър Уилям да погреба съпруга си, както той, а следователно и аз желаехме.
— Това… само по себе си не е грях, чадо мое. Какво друго?
— Съгреших като не убедих съпруга си да приеме католицизма, преди да се оженим.
— И това не е грях, сеньора. Какво друго?
Гласът му започваше да звучи раздразнено. Както и бе очаквала. „Странно, че вече не се ужасявам от него и долавям всички нюанси, които той се опитва да скрие. И това ли е Божи дар?“
— Прегрешила ли си… съгрешила ли си плътски?
Анжелик присви очи, усмивката й замръзна и тя започна да го презира още повече, но в същото време донякъде му прощаваше заради великодушието му да благослови другия ковчег.
— Бях примерна съпруга в съответствие с учението на църквата.
— Да, но… но съжителствала ли си с него преди бра…
— Омъжих се съгласно законите на страната на моя съпруг и действах в съответствие с учението на Истинната църква — повтори Анжелик и добави още по-раздразнено: — А сега искам да получа опрощение, отче.
Това бе в разрез с общоприетата практика и тя чакаше, стаила дъх, готова да избяга, ако той продължи да я разпитва въпреки всичко.
— Тъй като… днес заминаваш, за да ти дам опрощение, сеньора, трябва да съм сигурен, че…
— Не заминавам с пощенския кораб, отче.
— О, нима оставаш? — Анжелик долови въодушевлението и облекчението му. — Значи… значи ще можем да поговорим, чадо мое, да поговорим най-сетне пред лицето на Господа. О, неведоми са пътищата Господни. — Бе й дал опрощение и й бе наложил покаяние. Тя излезе и службата започна. Беше преодоляла това препятствие и се наслаждаваше на литургията.
Сякаш не бе на себе си, но това й се стори нормално. Вече можеше да се отпусне и бе доволна от себе си. Бе постигнала желаното: Малкълм бе погребан тук, както тя искаше, Горнт бе поел нещата в свои ръце, Хоуг заминаваше, а Тес бе обезвредена — и всичко това с Божията помощ.
„Бог е на моя страна, уверена съм. Той одобрява, сигурна съм. Да не беше умирал Малкълм, ах, Малкълм, моя любов, моя любов…“
— Ще разрешиш ли да те придружа до вкъщи, Анжелик? — Сьоратар прекъсна бляновете й.
— Благодаря, Monsieur — отвърна Анжелик официално, — но май не ставам за събеседник. И предпочитам да се разходя самичка, на спокойствие.
— Налага се да обсъдим доста неща, преди да заминеш.
— О, смятах, че вече знаеш. Не заминавам с пощенския кораб. Доктор Хоуг ми забрани и това ме натъжава.
Сьоратар разцъфтя в усмивка.
— Великолепно! От много време насам не съм чувал такава добра новина. Имаш ли нещо против да вечеряме на спокойствие в Легацията — само двама-трима?
— Не, благодаря ти. Може би към края на седмицата, ако се почувствам по-добре.
— В четвъртък или петък, когато поискаш — Сьоратар й целуна ръка и тя излезе на чист въздух.
Вятърът духаше още по-силно. Анжелик се радваше, че воалетката прикрива изражението й. Не се налагаше да се преструва. Минувачите я поздравяваха тъжно. Натъкна се на Нетълсмит.
— Наистина съжалявам, че ни напускате, госпожо.
— Благодаря, господин Нетълсмит, но няма да отплавам с пощенския кораб. — Лицето му светна, щом чу новината, и това я развесели. — Доктор Хоуг ми забрани да пътувам и това ме натъжава.
— О! Разбира се. Не заминавате, значи! Ами разбирам ви, ще ме извините ли, госпожо? — Нетълсмит се втурна към клуба. Само след броени минути вестта щеше да обиколи Колонията и нямаше да й се налага да я повтаря.
Анжелик съзря Андре. Чакаше я.
— Здравей, Андре.
— Радвам се, че оставаш — простичко каза той.
— Ах, новините се разнасят бързо.
— Добрите новини. Искам да поговорим насаме.
— За пари ли?
— За пари. Колко си се променила, Анжелик.
— За добро, надявам се. Как си, стари приятелю?
— Стар съм. — Днес Андре изглеждаше мрачен и изморен. Бе се срещнал с Хиноде миналата нощ. Помежду им бяха възникнали недоразумения. И насилие. Докато Хиноде го масажираше, Андре се бе надигнал, бе се пресегнал към деколтето на кимоното й, за да я целуне по гърдите. Желаеше я до полуда. Но тя рязко се бе отдръпнала и бе загърнала кимоното си.