Йоши забеляза омразата на Анджо и разбра, че тя е предизвикана от собствената му младост и сила. „Само да знаеше този глупак колко съм изморен от живота.“
— Бих ли могъл…
— Нищо не би могъл да направиш, ще нападнем, когато аз заповядам, и толкоз! Закривам срещата — разгорещи се Анджо. Откакто бе станал тайро, управляваше деспотично и се отнасяше към всички с високомерно пренебрежение.
Изпаднал в ярост, Йоши кръстосваше замъка като тигър в клетка. След първия кошмарен ден беше натикал Койко в най-отдалеченото кътче на съзнанието си и се бе опитал да я забрави. Но няма-няма, и тя току надникваше оттам усмихнато. Той сърдито я отблъскваше, вече нямаше как да разбере дали наистина се бе втурнала напред, за да спаси живота му, макар Абе да твърдеше, че е така. Нито щеше някога да научи защо бе наела Сумомо Фуджахито — тази убийца шиши, чието име естествено бе измислено. Едно бе сигурно — Сумомо е била последовател на Кацумата.
А къде ли беше Кацумата сега?
Вече бе издал заповеди да го открият и бе обявил голяма награда за главата му. Бе наредил да заловят и изтребят всички шиши и техните покровители. Тогава бе изпратил да му доведат Инеджин, неговия най-вещ съгледвач.
Старецът влезе, накуцвайки, и се поклони.
— Господарю, изглежда, боговете те пазят, сякаш си един от тях.
— Като допускат една убийца шиши, въоръжена с шурикени, да проникне в най-съкровената светая светих на любовницата ми, която на всичкото отгоре се оказва предателка и съучастничка в заговора ли? — избухна.
Инеджин поклати глава и рече успокояващо:
— Може пък Койко да не е предателка, господарю, и да не е съучастник в някакъв заговор, а просто жена. Що се отнася до тази шиши Сумомо, тя просто изпита твоята бойна готовност и ти се оказа на висота. Добре си бил подготвен.
Учудващата сила на стария човек укроти яростта на Йоши.
— Не бях на висота — възрази той мрачно. — Тази бясна котка все пак успя да ме одраска, но раната зарасна.
— Да ти довлека ли мама-сан Мейкин тук, господарю?
— А, виновницата ли! Не съм я забравил. Не сега — малко по-късно. Още ли я следиш?
— Следвам я по петите като сянка. За какво ме повика, господарю?
— Искам от теб да ми намериш Кацумата, по възможност жив — отвърна Йоши. — Бях ти наредил да отстраниш предателя ронин, който работи в полза на гай-джин. Как му беше името? Ори Риома от Сацума, така беше.
— Той е мъртъв, господарю, но, изглежда, не е бил предател. Гай-джин са го убили преди няколко седмици. Застреляли са го, когато се опитал да нахълта в една от техните къщи. Техният осведомител е ронин от Чошу и се нарича Хирага.
— Оня от плаката ли? Предводителят на отряда, който уби Утани ли?
— Да, господарю. Засега не мога да го отстраня. Той се намира под покровителството на Главния англичанин и не се отделя от сградата им. В селото има мой съгледвач и ще ти кажа повече след няколко дни.
— Добре. Нещо друго? Какви са тия приказки за война?
— Надявам се след няколко дни да получа повече вести.
— Гледай да е по-скоро — скастри го Йоши и го отпрати. — Върни се чак когато събереш съществени сведения.
„Инеджин няма да ми измени — помисли си той. Съжаляваше, че се е държал сприхаво. — Съгледвачите са по-ценни от всички други… от тях зависи твоята дееспособност… Ах, Сун Цзъ, какъв гений си бил. Но колкото и задълбочено да познавам твоите наставления, те не ме упътват какво да правя с гай-джин, с това глупаво момче и с най-големия си враг — принцеса Язу. Те двамата все още се тъпчат с подсладената каша, която им поднасят дворцовите подлизурковци, подчинени на онова куче управителя. Според теб как да унищожа заобикалящите ме врагове? Анджо, старейшините. Дворът, Огама, Санджиро… Списъкът няма край. А най-отгоре стоят гай-джин.“
И тогава се бе сетил за поканата да се качи на фурансу — френския — военен кораб. Начинанието с въглищата, което съпругата му Хосаки бе предприела съвместно с Гиокояма и търсачите гай-джин, го улесняваше да изпрати Мисамото, мнимия самурай, рибаря преводач да уговори посещението. Това бе станало вчера.