Бе се измъкнал от Йедо на галера с гребци без всякакви официални церемонии заедно с Абе, двайсет телохранители и Мисамото. Срещата се бе състояла в открито море. Преживяването бе страховито. Размерът и силата на корабните машини, оръдията, товарът от барут, гюллета, въглища, разказите им — лъжливи или не, все още не можеше да каже — за големината на тяхната фурансу империя, за нейното богатство и могъщество, за левгите, които подобен кораб можеше да измине, за броя на военните им кораби и топове, за числеността на армиите им му се струваха невероятни. Мисамото превеждаше заедно с преводача, който се представи като Андре Фурансу-сан. Макар да си имаха свой собствен език, на тази среща говореха предимно на английски.
Йоши не разбра много от казаното. Използваните понятия бяха необичайни и им отне много време да му обясняват що е миля, ярд, барут, надлъжно люлеене, бутала, витлов параход, двигателен винт, затвор на оръдия, затвор на кремъклийка, фабрика и далекобойност.
Все пак всичко това хвърли известна светлина и му даде определени сведения от голямо значение: за тях въглищата и достъпните пристанища бяха от жизнена необходимост. Без тях военните параходи ставаха негодни: не бяха способни да поберат всички необходими въглища за плаванията си, за военните си операции и за обратния път и, второ — бе го забелязал още по време на срещата на съвета с гай-джин в замъка в Йедо, но тогава не успя да осъзнае доколко е вярно, — всяко споменаване на английските гай-джин предизвикваше подигравателни усмивки у фурансу гай-джин. Те не се двоумяха и открито показваха своята омраза.
Това го задоволи и подсили казаното преди време от Мисамото: почти всички нации на земята мразели англичаните, защото тяхната империя била най-голямата, те били най-силната и най-богата нация, с най-мощните и съвременни флотилии, с най-могъщите, най-дисциплинирани и най-добре екипирани армии, пък и се радвали на огромни приходи, като произвеждали повече от половината стоки на света. А най-важното — островът им бил непревземаем.
„Естествено, че ще ги мразят. По същия начин ненавиждат и нас от рода Торанага. А следователно — помисли си Йоши с болка заради някогашната си грешка — тъкмо с гай-джин следва да любезничим, да им се подмазваме, да им помагаме и да се отнасяме с тях изключително внимателно. Най-добрите флотилии и армии ли? Как ли да ги подлъжа, та да ми построят флот? Или да ме снабдят с такъв? Дали ще мога да им платя с въглища?“
— Мисамото, предай им, че ми се ще да науча повече за тези прекрасни фурансу изобретения — сладникаво рече Йоши, — а, да, имам нужда от приятели сред гай-джин. Нямам нищо против търговията — навярно ще уредя някак концесиите ми с каменните въглища да отидат при фурансу, а не при англичаните.
Думите му предизвикаха незабавен отклик. По това време вече бяха слезли в най-просторната каюта на кърмата. Тя му се стори тясна, неудобна и смрадлива. Вонеше на масло, пушек и човешки изпражнения. Навсякъде бе покрита с плътен слой въглищен прах. Разположиха се край дълга маса. Абе и половината от охраната стояха зад гърба му, а останалите — горе на палубата. Край масата насядаха пет-шест офицери с униформи, обшити със златни ширити, а в центъра се разположи техният водач Сератар — по-правилно бе да се изговаря Сьоратар.
Още щом го видя за пръв път и чу името му, Йоши тутакси го хареса. Бе съвсем различен от високия, намусен висш предводител на англичаните с непроизносимо име. Сератар, както и Андре се изговаряха лесно. Всъщност имената им бяха японски.
В случая със Сератар бе същинско чудотворно предзнаменование.
Серата се наричаше родовото селище, в което техният предшественик Йоши-шиги Серата-но Миновара се бе настанил през дванайсети век. През тринайсети век войнът даймио Йоши-сама Серата повел войска срещу своите повелители Ходжу, унищожил ги, завладял столицата им Камакура и я превърнал в своя собствена. Оттогава преките му потомци, родът Йоши-но Торанага-но Серата все още владееха Камакура. Шогунът Йоши Торанага бе погребан там в огромния си мавзолей.
— Значи сме роднини — бе се пошегувал Йоши, след като обясни това съвпадение на Сьоратар. Сьоратар се бе засмял и докато останалите си бъбреха като множество маймуни в чуждоземски униформи, му бе обяснил, че и той произхожда от древен род, но не толкова славен като На Йоши.
— Моят господар — рече Андре с поклон, — за моя господар е голяма чест да бъде приятел и гай-джин сродник на твоето велико семейство.