— Моят господар се надява някой да даде правилен съвет на тайро. Даймио от Сацума трябва да се извини, да изплати обезщетението, съгласувано на срещата в Йедо, и открито да накаже убиеца.
Йоши кимна, сякаш бе сериозно загрижен. Внезапно се изправи за всеобщо смайване и ужас — нямаше смисъл от по-нататъшни приказки с тези дребни чиновници, полезни само в някои отношения. Налагаше му се да започне преговори с водача на англичаните. Срещата с французите го бе задоволила напълно. И въпреки надменното си и непреклонно държание прояви известна дружелюбност и с престорена неохота се съгласи на нова среща.
— Мисамото, предай им, че мога да ги приема в Йедо след десет дни. Нека дойдат в Йедо за среща на четири очи.
Тъкмо да напусне кораба, и гай-джин Андре се обади:
— Моят господар ти желае добра Нова година.
Йоши се втрещи, като разбра, че светът на гай-джин си има свой собствен календар, напълно различен от японския и китайския лунен календар, по който се изчисляваха дните, месеците и годините, откак свят светува.
— Първият ден от нашата година, Серата-сама, е между шестнайсетия ден от Първия месец и двайсет и втория ден от Втория месец в зависимост от Луната. Тази година е годината на Кучето, а Първият и ден е на осемнайсети от Първия месец, когато започват нашите празници.
През целия обратен път до Йедо на галерата той се питаше що за хора са тези. Бе най-вече ужасен — гай-джин приличаха на чудовища в човешки облик, дошли от звездите, а представите и становищата им бяха в пълна противоположност с японското разбиране за женското и мъжкото начало.
„И все пак Нипон се нуждае от по-големи кораби, от оръжия и от мощ, за да се предпази от тези чуждоземски дяволи и да оцелее като нация. А засега — с погнуса си помисли той — шогунатът трябва да постигне съгласие и да живее в сговор с тях.
Те никога няма да си отидат по своя воля. Ако не тези, ще дойдат други да ни ограбват — китайци, монголци или рунтавите жители на Сибирските ледени земи, които гледат към нас и им текат лигите. Винаги ще бъдем обкръжени с англичани, какво да правим с тях?“
Това беше вчера. Цяла нощ до сутринта бе потънал в дълбок размисъл. Почти не яде, почти не спа. Измъчваше го и празното му легло, и опустелият му живот. Забранената мисъл за Койко се прокрадваше в съзнанието му, не му излизаха от главата нито Анджо, нито Огама, нито останалите. По пътя от Киото многократно си бе представял колко е чисто острието на меча, чистотата и умиротворението на смъртта. Човек се изравняваше с боговете, когато избираше минутата, часа и деня на собствената си смърт: от нищо в нищо. Край на опустошителната скръб.
Толкова бе просто.
Първият лъч на зората проникна през кепенците и лизна късия му меч. Той лежеше заедно с дългия на една ръка разстояние. Заредената му пушка също се намираше там — бе я нарекъл Нори. Късият меч представляваше семейна ценност, изработена от главния ковач на мечовете Масумара и бе принадлежала на шогуна Торанага. Йоши разглеждаше излъсканата от употреба ножница и си представяше съвършеното му острие. Протегна ръка, погали кожата и докосна чепа, прикрепен към дръжката. Баща му бе заръчал да го поставят там, преди да му подари меча официално пред отбран кръг от техни подчинени. Тогава Йоши бе на петнайсет и за първи път бе убил човек — един ронин, вилнеещ близо до семейния им замък „Орловото гнездо“.
— Нека ти напомня за твоята клетва, сине мой: че с достойнство ще носиш това острие, че ще използваш само него, за да си направиш сепуку, а ще си направиш сепуку единствено за да избегнеш плен или ако ти нареди шогунът и Съветът на старейшините единодушно потвърди заповедта му. Всички други причини са недопустими, докато шогунатът е застрашен.
„Страховита мъдрост. — Йоши се отпусна на леглото и се почувства на сигурно място в тази стая, в която бе изпитал толкова щастие. Погледът му отново се плъзна към късия нож. Днес го желаеше повече от всякога. Толкова пъти мислено бе репетирал това сепуку, че му изглеждаше прекрасно, благодатно и освобождаващо. — Скоро Анджо ще ме арестува и това ще ми послужи за извинение…“
Слухът му винаги бе нащрек и затова долови приближаващите стъпки. Стъпки на войник. Сграбчи двата си меча и зае отбранително-нападателна стойка.
— Господарю!
Разпозна гласа на Абе. Това не означаваше нищо — някой би могъл да държи нож до гърлото на Абе. А, току-виж, и самият Абе е предател — след смъртта на Койко Йоши подозираше всички.