— Какво има?
— Инеджин моли да се срещне с теб.
— Претърси ли го?
— Най-основно.
Йоши дръпна въжето, което бе прикрепил към резето на армираната врата така, че да отваря, без да мърда от мястото си.
На прага застанаха Инеджин, Абе и четирима самураи. Той си отдъхна.
— Влез, Инеджин.
Абе и войниците от личната му охрана понечиха да го последват.
— Няма нужда, но стойте наблизо, за да ме чуете, ако ви викна.
Инеджин влезе, затвори подире си, забеляза приспособлението, но не каза нищо, а коленичи на десетина крачки.
— Откри ли Кацумата?
— Ще пристигне в Йедо след три дни, господарю. Първо ще се отбие в къщата на Глицинията.
— Това свърталище на скорпиони? — Йоши не бе захлопнал мама-сан Мейкин в капана. За да си изясни истинските мащаби на заговора срещу него, преди да си отмъсти. Мъстта доставя по-голяма наслада, когато си спокоен. А той все още не се чувстваше спокоен. — Можем ли да го хванем жив?
Инеджин се усмихна особено.
— Съмнявам се, но нека първо започна с друго, господарю. — Старецът намести болното си коляно. — И тъй, за гай-джин. Случи се онова, за което се надявахме и работихме. Съгледвач на гай-джин ни предложи бойните им планове срещу пари в брой.
— Да не са фалшиви?
— Не зная, господарю. Но разправят, че съдържали движението на войските и корабите им. Цената била умерена, но въпреки това чиновникът от Бакуфу не ги купил веднага, взел да се пазари и гай-джин се изплашил. С Анджо начело… — Сбръчканите му устни се изкривиха от отвращение, докато произнасяше името на тайро. — Той е бака, недостоен! Рибата се вмирисва от главата.
— Така е. Глупак!
Инеджин кимна.
— Отново са забравили Сун Цзъ, господарю: „Да оставаш в неведение за състоянието на врага, да ти се свидят неколкостотин унции сребро е варварство в най-висша степен.“
— За щастие един осведомител ми донесе за това. — Инеджин извади някакъв свитък от ръкава си и го сложи на масата. Йоши въздъхна доволно:
— Со ка!
— С помощта на моя осведомител го закупих като дар за теб, господарю. Изложих го на голяма опасност, но подмених този свитък с фалшив, та в крайна сметка Бакуфу да го купят евтино.
Йоши не докосна документа, а само го погледна.
— Моля те, нека ти възстановя сумата — предложи той. Инеджин прикри огромното си облекчение, тъй като бе заложил тяхната странноприемница на Гиокояма, за да получи парите. — Иди при ковчежника ми. Достоверни ли са сведенията?
Инеджин сви рамене. И двамата знаеха едно от напътствията на Сун Цзъ: „Най-опасни са най-приближените съгледвачи. Те продават тайните за пари. Изисква се да си гений, за да разкриеш такъв човек.“
— Моят осведомител се кълне, че сведенията са достоверни и на този гай-джин може да се разчита.
— За какво става дума?
— Плановете на гай-джин са ужасяващо прости. Десет дни след като връчат ултиматума си и той не бъде изпълнен, целият им флот ще се насочи към Йедо. През първия ден, господарю, те ще са най-далеч от брега. Ще стрелят с най-далекобойните си тежки оръдия, предназначени да превърнат в прах всички мостове и пътища.
Отбелязани са с карфици и без съмнение сведенията идват от предателя Хирага. Същата нощ ще се възползват от светлината на пожарите и ще обстрелят замъка. На следващия ден ще унищожат крайбрежието. На третия ден ще свалят на сушата хиляди войници с пушки и ще се насочат към портите на замъка. Там ще поставят обсадни мортири, ще унищожат портите, мостовете и ще сринат по-голямата част от замъка. На петия ден ще се оттеглят и ще отплават.
— За Йокохама ли?
— Не, господарю. Според плановете ще изтеглят всички гай-джин един ден преди началото на бойните действия и ще ги отведат в Хонконг до пролетта. Тогава ще се завърнат със значителни военни сили. Разходите по войната, както стана в Китай и какъвто е обичаят им, ще бъдат удвоени и изискани като обезщетение от шогуната и от Императора, както и цялостен достъп из Нипон, включително и до Киото. Ще настояват за един остров, отстъпен за вечни времена, за да прекратят военните действия.
Йоши го побиха тръпки. „Щом тези варвари успяха да усмирят цял Китай, Майката на света, в крайна сметка ще усмирят и нас, дори и нас. Цялостен достъп!“