— Това ултиматум ли е? Някакво ново дебелоочие?
— Не е записано в свитъка, господарю, но съгледвачът обеща да съобщи подробности, както и началото на военните действия, ако има промени.
— Купи ги на всяка цена. Ако се окажат верни, ще е важно за изхода.
— Навярно, господарю. Част от сведенията се отнасят до противомерките на гай-джин. Как да се справят със запалителните кораби.
— Но Анджо ме увери, че това е тайна!
— Не и за тях. Бакуфу са като продънено сито за заинтересованите, пък са и продажни, господарю.
— Искам имената им, Инеджин, и ще ги набуча на кол.
— Започвай още днес, господарю. Започни от най-горе.
— Но това е измяна.
— Но е вярно, господарю. За разлика от всички познати ми водачи ти предпочиташ истините, а не лъжите. — Инеджин раздвижи коленете си, които го боляха непоносимо. — Въпросът с този съгледвач е сложен. Мейкин ми каза за него… — Йоши изсумтя. — Да, разбирам те. Но ми каза Мейкин, Мейкин, която отклони посредника от Бакуфу към мен, тъкмо тя пробута лъжливия свитък, и то с опасност за живота си, тъй като ще трябва да засвидетелства неговата достоверност. Мейкин отчаяно желае да докаже своята преданост към теб.
— Преданост? След като нейната Къща е убежище за шиши, място за срещи на Кацумата, учебно легло за предатели!
— Мейкин се кълне, че Койко никога не е участвала в заговор против теб, никога. Нито пък тя самата.
— Че какво друго й остава? Да каже, че е била прислужницата?
— Може да говори истината, господарю, а може би — не, но навярно поради скръбта си вече е осъзнала миналите си заблуди. Вражи съгледвач, привлечен на твоя страна, понякога се оказва изключително ценен.
— Само главата на Кацумата ще ме убеди. Още повече, ако го заловят жив.
Инеджин се засмя, наведе се напред и сниши глас:
— Нека бързо те снабди с подробности около предателя Хирага, преди да поискаш главата му.
— И нейната.
— Женска глава, набучена на кол, не е приятна гледка, господарю, независимо дали е стара или млада. Това е древна истина. По-добре я остави на раменете й и използвай в своя изгода злобата, мъдростта, коварството или просто лошотията, която е присъща на всяка подобна жена.
— Как?
— Нека първо ти предаде Кацумата. Въпросът с Хирага е по-сложен, Мейкин твърди, че бил добър приятел с важен английски чиновник, приближен на водача на гай-джин, който се казвал Тайра.
Йоши се намуси. Нима това бе още една поличба? Тайра също беше значимо име в Япония, древно благородническо семейство, което се родееше с Йоши Серата.
— Е, и?
— Този Тайра е чиновник, стажант-преводач, вече много добре владее японски.
— Тайра, а? Това да не би да е един грозен младеж, висок, със сини очи, с огромен нос и дълга коса с цвета на оризова слама.
— Да, да, навярно е той.
— Помня го от срещата им със старейшините. Продължавай.
— Мейкин чула, че стремително напредвал в нашия език, подпомаган от една кучка на име Фуджико, но още повече от тоя Хирага, който си бил пуснал коса като гай-джин и се обличал като тях. — Старецът се подвоуми — обожаваше да споделя тайни. — Изглежда, е внук на знатен шоя от Чошу, на когото някога разрешили да закупи чин гоши за синовете си, а един от тях е баща на Хирага и сега е кирадзуми. Младежът бил избран да се запише в едно тайно училище в Чошу, където научил английски, тъй като бил изключителен ученик. — Инеджин потисна усмивката си, като видя изражението на Йоши.
— Значи, съгледвачът не е гай-джин, а този Хирага?
— Не, господарю. Но можем да го използваме като второстепенен източник на сведения. Стига да се доберем до него.
— Един шиши да ни помага? — присмя му се Йоши. — Невъзможно.
— Как мина вчерашното ти посещение на фурансу кораб? Беше ли ти от полза, господарю?
— Мина интересно. — Нямаше как да опази в тайна подобни случки. Радваше се, че Инеджин се осведомява толкова бързо и толкова добре. Абе и пет-шест войници бяха присъствали на срещата. Чий ли език се бе развързал, след като си бяха пийнали? Нямаше значение. Следваше да го очаква. Не бе изтървал нищо злепоставящо.
— Абе! — провикна се Йоши.
— Да, господарю.
— Изпрати прислужничка с чай и саке. — Не продума нищо, докато не им ги поднесоха и Инеджин не ги прие с благодарност. Пресяваше съобщението, разпределяше сведенията и подготвяше кови въпроси и отговори. — Какво предлагаш?