— Загина. — Чу как Кацумата изруга — Ори бе любимият му ученик. — Гай-джин го застреляха при опит да нахълта в една от техните къщи. Носи се слух, че шиши нападнали Йоши в Хамамацу, че Койко загинала по време на схватката, а също и един шиши. Кой беше той?
— Не той, тя. Толкова съжалявам, била е Сумомо. — Кръвта се смъкна от лицето на Хирага. — Койко я предала, тази кучка я предала на Йоши и по този начин е издала соно-джой и нас. Но е загинала от шурикен на Сумомо, забит в гърдите й.
— А как е умряла Сумомо?
— Като достойна шиши. Нейната смърт ще се помни навеки. Тя се била с Йоши — първо с шурикени, после с дълъг меч и едва не го убила. Такава беше бойната й задача, ако я издадат.
„Значи Сумомо е имала бойна задача — помисли си Хирага с внезапно прозрение. Цялото му същество клокочеше като вулкан, готов да избухне: — Очаквал ли си, че ще я предадат и въпреки това си я изпратил в оня вълчи капан.“ — Гърлото му се сви. Насили се и зададе най-важния въпрос:
— Как са я погребали? С почит ли?
Ако Йоши Торанага не й бе отдал дължимата почит, след като се бе сражавала и загинала храбро, Хирага щеше да го преследва, забравил всичко друго, докато единият от тях не умре. Той бе водач на шиши от Чошу — на най-силния състав. Сумомо, макар и от Сацума, се бе заклела във вярност към него и към Чошу.
— Моля те, трябва да зная, с почит ли са я погребали?
Никакъв отговор. Озърна се. Кацумата бе изчезнал безследно. Потресението на Хирага бе толкова очевидно, че останалите посетители мълчаливо се вторачиха в него. Недалеч стояха неколцина самураи и го наблюдаваха. Той се наежи, хвърли няколко монети на масата и с ръка върху скрития пистолет се върна по пътя, по който бе дошъл.
Същия следобед из замъка в Йедо витаеше някакво предчувствие. Йоши бързаше по коридора след лекаря китаец, Абе и четирима самураи ги следваха. Лекарят, висок и изключително мършав, бе облечен с дълга роба, а посивялата му коса бе вързана на плитка. Изкачиха няколко стъпала, минаха по още един коридор и докторът спря. Враждебно настроена стража им препречи пътя с ръце на мечовете и с погледи, приковани в Йоши и неговите войници.
— Толкова съжалявам, господарю Йоши — обади се военачалникът, — тайро заповяда никой да не влиза.
— А на мен — заяви лекарят, чийто страх му придаваше неочаквана храброст — нареди да доведа господаря Йоши.
— Господарю, можете да минете. Толкова съжалявам, хората ти ще останат тук — непреклонно заяви военачалникът.
Абе и войниците му посегнаха към мечовете си, въпреки че противниците ги превъзхождаха по численост.
— Спрете — спокойно нареди Йоши. — Изчакайте ме тук.
Абе се бе поболял от тревоги. До него бяха достигнали ужасните слухове, които се носеха из замъка, че господарят му ще бъде арестуван. Йоши само се бе присмял на мълвата.
— Моля да ме извиниш, господарю, но това може да е клопка.
Противниковите самураи се наежиха от обида.
— Ако е така, избий тези тук — засмя се Йоши.
Никой друг не се засмя. Махна на лекаря да върви напред. Беше решил, че ако се опитат да го обезоръжат, ще им се наложи да се бият и да загинат.
Пропуснаха го необезпокояван. Лекарят отвори отсрещната врата и с поклон го покани да влезе. Йоши не стискаше дръжката на меча си, но се бе приготвил, ако зад вратата се криеше убиец. Такъв нямаше. Само четирима стражи стояха, заобиколили футоните в просторната стая. На тях, грохнал от болка, лежеше Анджо.
— И тъй, настойнико на наследника — запита Анджо със слаб, но злобен глас, — имал си някакви сведения?
— Само за твоите уши.
— Почакай отвън, докторе, докато не те повикам.
Лекарят се поклони и с радост излезе. Този пациент бе непоносим, мразеше го, пък и нямаше да получи никакво възнаграждение, тъй като той бавно умираше. Оставаха му само няколко седмици или месеци. Такъв бе обичаят в Китай: щом няма лек, няма и пари. Същото важеше и тук.
Стражите не помръднаха. И четиримата бяха знаменити фехтувачи и напълно предани. Самонадеяността на Йоши почти се стопи. Той коленичи и любезно се поклони. Тази сутрин, след като Инеджин си тръгна, бе изпратил на Анджо съобщение с молба спешно да го приеме, тъй като имал важни сведения за него.